Лутър се вгледа в Юбанкс, за да направи преценката си.
— Ако е силно пристрастен към някакъв наркотик, ще излъчва много голямо количество необичайни трептения. Но като съдя по това, което съм виждал, аурата на наркоманите прилича на аурата на хората с психични заболявания. Виждат се много искри, които приличат на късо съединение. Моделът е вътрешно непредсказуем и естествените дължини на вълните не могат да резонират, поне не толкова продължително.
— Тук имаме стабилен, повтарящ се модел — каза тя тихо и озадачено. — Като някаква вълна без уравновесена посока.
— Пълна противоположност.
— Защо според теб Юбанкс е довел ловец със себе си? — попита Грейс.
— Сигурно поради същата причина, поради която аз съм тук с теб. Ловецът му е бодигард.
Лутър видя как мъжът с бръснатата глава огледа цялото фоайе с търсещ поглед. Той мина през тях, без да се задържи. Нямаше знак за тревога.
Грейс се отпусна леко.
— Той не ни обърна никакво внимание.
— Както сама забеляза, той не е особено умен. Както и да е, ти си свърши работата. Време е да напуснеш острова.
Лутър не желаеше да я изпрати обратно в затънтеното градче в Орегон, но още по-малко искаше тя да остане в близост до Юбанкс.
— Още не сме приключили мисията — напомни му тя. — Ти се нуждаеш от помощта ми, за да направим профил на ловеца, на когото попаднахме снощи, забрави ли?
— Обстановката прекалено се усложни.
— Мога да се справя с подобна ситуация.
— Обаче не и тук — настоя той.
— Имаш нужда от партньор — не отстъпваше тя. — А аз съм единствената, която може да ти помогне. Юбанкс е много, много опасен човек, онзи ловец — също.
— Знам, че бастунът подронва авторитета ми, но мога да се справя с подобна ситуация.
— Много добре знам на какво си способен — каза тя. — Снощи те видях да действаш. Но ти не си безразсъден.
Това беше интересно.
— Според теб Юбанкс е безумен?
— Мисля, и с основание — каза тя предпазливо, — че в него има нещо нередно както психически, така и физиологически, също и в бодигарда му.
— Неуравновесените вълни?
— Да. Мисля, че трябва да стоиш настрани от тези мъже.
Първата му реакция бе да анализира липсващата й увереност. В момента той не беше в най-добрата си форма. После му хрумна, че Грейс беше искрено загрижена за безопасността му. Не беше сигурен как да тълкува това. „Мисли позитивно, каза си той. Проявява интерес към теб достатъчно, за да бъде загрижена“.
— Ще се справя — каза той. — Знаеш ли, вместо да се прибереш в Еклипс Бей, би могла да вземеш самолет до Хонолулу и да ме изчакаш там. Няма да се бавя много. Веднага щом се обадя на Фалън, той ще се погрижи Юбанкс да е под постоянно наблюдение. Аз ще остана още малко, за да видя дали ще открия ловеца, и после…
Той замълча, защото усети, че тя не го чуваше. Вниманието й не беше насочено към Юбанкс, който беше получил ключа за стаята си и вече приближаваше нетърпеливо към асансьорите, плътно следван от ловеца. Вместо това Грейс гледаше друг новодошъл — една жена, която току-що беше слязла от бяла лимузина.
„Шеф на някоя корпорация“, помисли си Лутър. Видя я как властно нарежда на пиколото какво да прави с багажа й. Придружаваше я мускулест мъж, облечен в сако, което не му беше по мярка.
Жената отказа огърлицата от цветя, също като Юбанкс, и бързо се отправи към рецепцията.
— Погледни ги — каза Грейс настойчиво.
— Гледам ги и какво?
— Погледни ги!
— Добре. — Той я послуша и отново отвори сетивата си.
Аурата на жената блестеше със студена палитра от леденосини и светлозелени нюанси.
— Не е разумно човек да застава срещу интереса й — отбеляза той. — Веднъж имах един такъв капитан. Мислеше само за това как да се издигне. Беше готов да стъпче всеки, изпречил се на пътя му.
— Съмнявам се аурата на твоя капитан да е приличала на нейната.
И тогава той видя пулсациите — кратки и изпълнени с тъмни мисли, които контрастираха между зеленото и синьото, променяйки за миг цялостния модел. Тези вълни не бяха същите като в аурата на Юбанкс или ловеца, но по нещо приличаха на тях.
Лутър насочи вниманието си към спътника на жената и видя същата лоша енергия.
— Ловец — каза Грейс, — с липсващи елементи от спектъра, също като предишния.
— Още един бодигард. Личи по сакото. То трябва да закрива.
— Какво според теб?
— Пистолета му.
— А, да — тя кимна с разбиране. — Определено.
Поредната кола спря пред входа. Този път слязоха двама мъже. Единият се разпореждаше с разтоварването на стиковете за голф. Другият влезе във фоайето.
— Талант с висока степен — притежава умения за анализиране на вероятности, и бодигардът му — отбеляза Грейс. — Същата тъмна енергия и у двамата.