— Какво, по дяволите, става тук? Никога не съм виждал нещо подобно като тези странни блуждаещи вълни.
— Аз съм виждала — промълви Грейс.
— И на мен така ми се стори. — Той посегна към бастуна си. — Двамата с теб трябва да си поговорим.
14.
— Какво, по дяволите, става и какво знаеш ти? — попита Лутър. Той говореше с отмерен и лишен от емоции глас на полицай.
Натоварването й беше предостатъчно за един ден. Не издържа и се разкрещя:
— Не ми говори по този начин!
— По кой начин?
— Сякаш съм заподозряна в нещо нередно.
Той я погледна. Очите му бяха скрити зад тъмните очила. Чакаше — така, както чакат понякога полицаите и психиатрите — с надеждата човекът срещу тях да се изнерви и да започне да говори.
Стояха в сянката на дървото, което ги беше скрило миналата вечер, когато той я докосна за пръв път. Но в момента тя не беше се отдала на приятните спомени и емоции. Беше си припомнила кошмара с Мартин Крокър, който я събуди сутринта.
Загледа се в океана, докато подреждаше мислите си. Лутър имаше право да знае всичко, което можеше да му каже за аурите на странната група новодошли. Но тя не беше длъжна да го посвети във всичките си тайни. Нямаше да й е за пръв път да излъже полицай. Имаше опит.
— Преди познавах човек, чиято аура постепенно придоби същия дисбаланс — каза тихо тя.
— Продължавай.
— Знаеш ли, ще е много по-лесно, ако се държиш като добър, а не като лош детектив.
— Разкажи ми, Грейс.
— Човекът, когото познавах, имаше лутащи се вълни, за които спомена. Започваха да се появяват, след като вземеше някакво лекарство.
— Какво лекарство? — Лутър беше неподвижен до нея, но Грейс го усети как застана нащрек. Той използваше свръхестествените си възможности, търсеше признаци на напрежение, страх, гняв или други силни емоции, които да му подскажат, че тя лъже. Нека си гледа. И какво, ако съм изплашена? И той би трябвало да е изплашен.
— Не знам веществото, което вземаше, но съм сигурна, че беше забранено. То имаше странен ефект върху него. Даде му нов талант, какъвто той със сигурност нямаше, преди да започне да го използва. Трудно е да се обясни, но…
— По дяволите — прекъсна я Лутър тихо, — „Нощните сенки“.
Тя го погледна озадачена. И нейните сетива се напрегнаха. Аурата му беше изпълнена от контролирана нервност, която не се забелязваше по лицето му. Тя знаеше, че той се разгорещява не само физически, но и психически. Адреналинът му се повиши.
— Какви нощни сенки? — попита предпазливо. — Това име на дрога ли е?
— Не. Това е кодовото име, което Фалън даде на нова престъпна организация от хора с паранормални таланти, които са успели да пресъздадат формулата на основателя.
— Формулата? — Сега беше повече от учудена, беше направо слисана. — Но това е просто един стар мит в Обществото — опита се да възрази.
— Вече не. Откриването на членовете на „Нощните сенки“ и идентифицирането на лидерите на организацията е задача номер едно за „Джоунс и Джоунс“ напоследък. Всички в агенцията го знаят.
— Никой не ме е информирал за „Нощните сенки“.
— Сигурно защото Фалън те възприема като временен сътрудник. Но имам предчувствие, че положението ти във фирмата току-що се промени в положителна посока. Какво знаеш за „Нощните сенки“?
Внимавай! Не е нужно да му разказваш всичко.
Кого заблуждаваше? Кутията на Пандора току-що беше отворена. Нямаше как да натика злите сили вътре. Грейс бързо прецени възможностите си и реши, че има две. Можеше отново да изчезне, като рискуваше, тъй като без съмнение „Джоунс и Джоунс“ щяха да обиколят света, за да я намерят. Втората възможност беше да им сътрудничи за издирването на „Нощните сенки“. Това също беше опасен ход, но ако внимаваше, щеше да се справи, без да разкрие тайните си.
Беше взела решението си. Щеше да даде на Лутър информацията, която можеше да помогне на „Джоунс и Джоунс“. Но нямаше да го посвети в тайните си.
На нейна страна имаше един важен фактор, прецени тя. „Джоунс и Джоунс“ се нуждаеха от сведенията, която тя можеше да им предостави. Това й даваше основание да преговаря. Дори и да станеше най-лошото, можеше да се справи.
— Казах ти, че преди да постъпя в Бюрото по генеалогия, работех като библиотекарка в една голяма корпорация.
— „Крокър Уърлд“.
— Да. Голяма част от времето ми беше ангажирано с проучвания в интернет, които ми бяха възлагани от различни особи, включително и господин Крокър. Няколко пъти ме викаше в кабинета си, за да представя резултатите от проучванията си.