— Мартин Крокър е викал библиотекарката в кабинета си?
В гласа на Лутър имаше раздразнение и нетърпение. Той не й вярваше.
— Господин Крокър имаше талант на стратег. Хора като него много ценят подобни проучвания и предварителната подготовка. С колкото повече факти и подробности разполагат, преди да вземат решението си, толкова по-добре. Вършех съвестно работата си.
Беше доволна от начина, по който съобщи това. Нека я гледа с подозрение! Всяка дума беше вярна.
— Продължавай.
— Докато работех в главния офис в Маями, виждах господин Крокър много често. — Това бе истина.
— Когато си посещавала кабинета му — кимна Лутър спокойно.
Дали й вярваше, или не?
— Имах възможност да огледам аурата му — каза тя. И това беше истина.
— Защо си го правила?
Въпросът я изненада в първия момент. Защо й е на библиотекарката да изучава аурата на шефа си?
— Предполагам, защото той беше Мартин Крокър. В неговите среди той беше като рок звезда. И освен това беше мой работодател.
— Предполагам, че си му направила пълен профил.
Тя кимна и се загледа в хоризонта.
— Той беше сложна личност. Много амбициозен.
— Привличаше ли те?
— Не по начина, за който си мислиш. — И това беше истина. — Но му се възхищавах. Всички в компанията уважаваха таланта му да прави бизнес. Той беше Мартин Крокър, в края на краищата. Човекът, изградил империя.
— Продължавай.
— През последните няколко месеца от живота си Крокър работеше по много важен проект. Възложи ми няколко много подробни проучвания.
— И ти лично си му занесла всяко от тях?
— Да. Много пъти ходих до кабинета му и в повечето случаи лично се срещах с Крокър. Нещо се беше променило в аурата му. Забелязах вълните тъмна енергия. Отначало бяха малки и почти незабележими. Но с всяка следваща седмица ставаха все по-силни.
— Ти как мислиш? Какво е ставало?
Тя скръсти ръце на гърдите си.
— Хрумна ми, че може да има някакво психично заболяване, свързано с паранормалната му природа. Но нещо от тъмната енергия в аурата му ме плашеше до смърт.
Той се замисли над чутото.
— Зловещо изглежда, разбирам тревогите ти.
— Един ден ме извика в кабинета си. Видях двама мъже, които тъкмо влизаха при него. И двамата имаха лоши мисли. Нямаше как да не ги усетя с моя талант.
— Огледа ли аурите им?
— Разбира се.
— И? — подкани я той.
— И видях същите тъмни блуждаещи вълни в техните енергийни полета.
— И какво направи?
— Започнах да си търся нова работа. Какво друго? Достатъчно съм препатила и знам кога е време за спасение. Но преди да напусна, се разчу новината, че Крокър е изчезнал, докато бил на частния си остров. Имаше достатъчно теории и догадки. Ако си следил тази история, знаеш, че всеки си имаше собствена версия за станалото. Имаше различни слухове. Някои от тях стигнаха и до вестниците.
— Какви по-точно?
— Че Крокър се е замесил с наркобарони и че е станала някаква грешка. Тогава си помислих, че е възможно самият Крокър да е употребявал наркотици. — Добре де, това беше леко изопачаване на истината.
— Според теорията наркобароните ли са го премахнали?
— Напълно е възможно — каза тя. — Все пак главният офис на „Крокър Уърлд“ се намираше в Маями.
Лутър мълчеше и изглеждаше безрадостен. Грейс набързо премисли историята, която му беше разказала. Звучеше убедително. Тя беше доволна от себе си, при положение че разполагаше само с няколко минути, за да я сглоби. Разбира се, помагаше й и това, че повечето от фактите бяха достоверни, включително и слуховете за замесването на Мартин в трафика на наркотици.
Погледна за момент аурата на Лутър. Сърцето й се сви. Той вярваше на някои части от историята й, но не на всички. Може би беше време тя да прибегне до една от избраните самоличности, които си беше открила от генеалогичната база данни, и да изчезне. Добре че не си беше взела куче. Изненада се колко много я потиска тази мисъл. Една нощ с Лутър, и беше започнала да си въобразява, че той е заинтригуван от нея. Точно тя, която знаеше какви изненади поднася животът.
— Ще се обадя на Фалън — каза Лутър и извади телефона си.
15.
— Трима агенти на „Нощните сенки“ са под твое наблюдение, нали? — попита Фалън. Въодушевлението в гласа му отекна осезаемо. — И Юбанкс е един от тях?
— Трима агенти на „Нощните сенки“ — каза Лутър, като опитваше да овладее прилива си на адреналин. — Също и техните бодигардове. Освен това има и един неидентифициран ловец някъде наблизо, този, на когото попаднахме снощи. Не го забравяй. Изглежда сме попаднали на някакъв конгрес на паранормални таланти.