Тя затвори телефона си, пъхна го в чантата си и погледна Лутър.
— Няма да заминеш за Еклипс Бей днес, нали? — попита той.
— Господин Джоунс ми нареди да остана тук с теб. Трябва веднага да се върнем в хотела и да видим дали ще забележим още хора от „Нощните сенки“.
— И ти се съгласи.
Тя вирна глава:
— Точно така.
— Това не ми харесва.
— Знам, но такова е моето решение.
— Той защо мисли, че има още хора, освен тримата и техните бодигардове, които вече видяхме.
— Господин Джоунс твърди, че където има няколко змии, сигурно има и гнездо.
— Каква е вероятността група хора от „Нощните сенки“ да се окаже на Мауи?
— Всъщност вероятността е много голяма. Господин Джоунс изтъкна, че „Нощните сенки“ е организация. Това означава, че тя има формална структура и строга йерархия. Никоя организирана група не може да оцелее без срещи лице в лице, поне от време на време. Какво е странното да проведат тук конференция на ръководството на организацията? Фармацевтичните и застрахователните компании го правят постоянно.
Възбудата беше изместила напрежението в гласа й. Той знаеше, че е победен, и си го призна.
— Наистина ти харесва ролята на таен агент, а?
— Нямаше нищо интересно за една година в Еклипс Бей.
Той се подпря на бастуна си и се отдалечи от дървото.
— Добре. Ще наблюдаваме гостите на хотела ден-два. Да видим какво ще стане. Но помни Правило номер едно в тази мисия!
— Опасявам се, че от вълнение съм го забравила.
— Правило номер едно е, че аз издавам заповедите.
— Аз съм твой партньор и освен това съм специален консултант на „Джоунс и Джоунс“, единственият, с когото агенцията разполага в момента.
— Ще правиш каквото ти казвам или ще се озовеш в самолета още преди да си събрала багажа си, партньоре.
— Но господин Джоунс каза…
— Фалън Джоунс не е тук. А аз съм.
16.
Дамарис Кембъл сви ръцете си в юмруци върху клавиатурата, докато четеше имейла от непознатия изпълнител. Сякаш нещо бе заседнало в гърлото й, тя се бореше с гнева и отчаянието, които заплашваха да я сломят.
„Изпълнението на задачата е отказано. Няма да има връщане на аванса, тъй като до нас достигна информацията, че сте представили фалшиви референции“.
По дяволите, по дяволите, по дяволите!
По някакъв начин изпълнителят беше открил, че тя не е Уинтръп. Тя не беше оправдала доверието на баща си.
Планът беше гениално замислен, прост и дързък. Но не се беше осъществил. За нещастие, нямаше много време. Юбанкс и останалите щяха да бъдат заедно в Мауи само няколко дни. Тя остави компютъра и взе телефона.
Отговориха й на първото позвъняване.
— Изпълнителят се отказа от работата — каза тя.
— Какво се провали?
Гласът отсреща беше спокоен и овладян. Гласът на баща й. Като го чу, тя се отпусна малко.
— Изпълнителят по свой начин е открил, че доказателствата за самоличността ми са фалшиви.
— Нали използва правилните кодове?
— Разбира се. Току-що ги проверих още веднъж. Ти ми ги даде. Но по някакъв начин изпълнителят е открил, че не съм Уинтръп.
— Интересно. Кодовете трябва да са били сменени съвсем скоро. — Последва пауза. — Важното е, че няма начин ние да бъдем открити по обратния път. Изпълнителят ще реши, че някой е проникнал незаконно в компютрите на агенцията и е откраднал кодовете. Той вероятно ще уведоми агенцията, че имат пробив в защитата. Но няма никаква причина изпълнителят или агенцията да се усъмнят в „Джоунс и Джоунс“ или да заподозрат, че е замесен някой от Обществото.
— Сигурен ли си, че сме в безопасност, татко?
— Скъпа, от дълго време съм в тази игра. Знам какво правя. Сега трябва да се концентрираме върху следващия си ход. Разполагаме само с три дни. Нямаме време да изпратим друг изпълнител. Нямаме избор, трябва да използваме резервния план.
Тя се отпусна на стола си.
— Очаквах да го кажеш. Знаех, че ще бъде рисковано.
— Ти си в безопасност. Аз ще се грижа за теб.
— Аз се тревожа за теб, не за себе си. Ако това се провали…
— Няма да се провали.
Той със сигурност умееше да я успокоява. Напоследък тя беше неспокойна, лесно се стряскаше и постоянно беше нащрек. Не можеше да спи добре, откакто започна да взема лекарството. Когато все пак успяваше, често се будеше от кошмари. Баща й беше обяснил, че проблемите са само краткотрайни поради странични ефекти на лекарството. Той я уверяваше, че след като формулата успее да създаде новия й талант за генериране на кристали, ще се успокои.
— Обади й се — каза баща й.
— Добре. — Тя замълча и понижи глас. — Кога ще мога да те видя пак?
— Разбрахме се, че ще бъде най-добре, ако не се срещаме повече, докато това не приключи.