— Можем да се обзаложим, че и двамата сме тук поради една и съща причина — каза ловецът. — Да се сдобием с някаква информация за Юбанкс.
— Сигурен ли си, че не си тук, за да го премахнеш?
— Плановете се промениха.
Ловецът опита да се изправи от леглото. Той остана безмълвен, но аурата му се раздвижи за част от секундата преди тялото му.
— Не мърдай — каза Лутър. Предупреждението му бе придружено с нова вълна на енергия, вдъхваща спокойствие.
Ловецът се отпусна на леглото. Буквално беше прекалено изтощен, за да се държи на краката си.
— Това е невероятен номер — каза той. — Колко можеш да издържиш? Сигурно отнема цялата ти енергия.
Истина беше, че използваше огромно количество енергия, за да държи ловеца неподвижен. Нямаше причина да признае това. Но небрежният начин, по който другият мъж беше загатнал за изчерпването на енергията, беше много любопитен. Малко хора извън Обществото, дори и тези, които бяха приели странната си природа, биха се изразили по този начин.
— Ти от „Аркейн“ ли си? — попита Лутър.
— Чистокръвен, така да се каже. А ти?
— „Джоунс и Джоунс“.
— Има си хас! Нищо чудно, че тя имаше лошо предчувствие за тази задача.
— Коя тя?
— Жената, която съставя графика ми. Снощи ме информира, че се съмнява по отношение на клиента и цялата ситуация. Сутринта прекрати договора и ми нареди да се прибирам вкъщи. Но аз просто трябваше да огледам стаята на Юбанкс. След всичките тези години би трябвало да обръщам повече внимание на нейната интуиция.
— Кой е клиентът?
— Жена, която се представи за Уинтръп. Това е кодовото име на нашия клиент Номер две. Историята й изглеждаше правдоподобна.
— Тя се представи като жена?
— Не, Уинтръп е мъж. Както казах, моята сътрудничка има много силна интуиция. Този път беше убедена, че човекът, който ни е наел, не е този, за когото се представя.
— Някаква идея защо този Уинтръп би искал премахването на Юбанкс?
— Имахме информация, че той е убил двете си съпруги и една млада жена, но не е това причината да ни възложат да го убием. Според Уинтръп основното му прегрешение е, че се занимава с пране на пари за една група финансови терористи.
— Ти за правителството ли работиш?
— На свободна практика. Имаме съвсем кратък списък с клиенти. Една държавна агенция е в този списък. Там работи истинският Уинтръп.
Мобилният телефон в джоба на Лутър завибрира. Той го извади бързо и видя номера. Беше Грейс.
— Юбанкс е тръгнал към стаята си — каза той. — Придружава го бодигард.
— Ловецът ще долови, че сме били тук.
— Не мисля. Моят партньор ме увери, че бодигардът му не е завършен ловец. Изглежда му липсват някои от обичайните умения, включително и способността да долавя спорите на насилието.
— Значи не е истински ловец. Е, аз приключих. Това е добре. Първото ми внуче би трябвало да се роди всеки момент. Семейството се събира да отбележи радостното събитие. Може ли да ме пуснеш да си ходя?
— Само още нещо — каза Лутър. — Имаш ли убедително доказателство за версията, която ми представи?
— Какво ще кажеш, ако изрека вълшебните думички?
— Какви са?
— Кажи на Фалън Джоунс много поздрави от Хари Суитуотър.
— Познаваш ли Фалън?
— Ние имаме само двама клиенти. „Джоунс и Джоунс“ е клиент Номер едно.
20.
— Попаднал си на Хари Суитуотър в стаята на Юбанкс? — Фалън звучеше напълно изумен, много рядко достигаше подобни състояния. — По дяволите! Невероятен е шансът това да се случи.
— Престани да повтаряш това. — Лутър стигна до плъзгащите се врати, обърна се и продължи да се придвижва към другия край на стаята. Бастунът му топуркаше тежко върху мокета. — Ето какво, Фалън. Ти би трябвало да знаеш какъв е шансът. Това ти е работата, забрави ли? Да преценяваш шансовете. Да навързваш точките. Да обмисляш вероятностите. Това беше голям провал. Какво, по дяволите, става? Забрави да ни предупредиш, че си изпратил професионален убиец да премахне Юбанкс?
Лутър знаеше, че Грейс седи на канапето и го гледа угрижена. Последиците от голямата загуба на енергия, която бе понесъл, за да задържи Суитуотър неподвижен на леглото, сега се стоварваха тежко отгоре му. Адреналинът и другите биохимични вещества в кръвта му бяха се изчерпали и сега беше изнервен и трепереше от студ. Ненавиждаше този момент. Чувстваше се ужасно зле заради това, че Грейс го вижда толкова изтощен. Не стигаше проклетият бастун, ами и това.
— Не съм изпратил Суитуотър по петите на Юбанкс — каза Фалън.
— Кой друг, освен „Джоунс и Джоунс“ би желал смъртта на Юбанкс?