Грейс вдигна ръка.
— Някой, който желае да заеме мястото му?
— Чух това — каза Фалън. — Тази идея е доста добра. Логично е, предвид това, което знаем за „Нощните сенки“. Безмилостна битка за това кой ще заеме ръководния пост.
Лутър спря и погледна към Грейс.
— Суитуотър каза, че според човека, който му изготвя графика, някаква жена се е представила за Уинтръп. Очевидно истинският Уинтръп е мъж.
— Човекът, който изготвя графика на Суитуотър, е жена му — каза Фалън. — Вероятно тя не греши. Тя е с висока степен на интуиция.
— Не мога да повярвам. Жена му съставя графика за убийствата?
— Суитуотър създадоха семейна фирма — обясни Фалън. — Основана е малко след създаването на „Джоунс и Джоунс“. Оттогава винаги е имало връзки между двете фирми. Скоро ще се появи още едно поколение Суитуотър. Най-големият син на Хари се ожени преди известно време.
— Той спомена нещо, че трябва да се прибере вкъщи, за да отбележат събитието.
— Те са много сплотено семейство.
— Сплотено семейство поръчкови убийци?
Грейс повдигна вежди въпросително.
— Явно това засилва връзките помежду им.
— Любопитен съм колко често „Джоунс и Джоунс“ използва услугите на клана Суитуотър?
— При необходимост и само когато няма друг вариант. Винаги се стараем да съберат нужните доказателства, така че случаят да се представи пред правоохранителните органи и съда. Знаеш това. И ти си помагал за някои такива случаи. Понякога имаме работа с талант с много висока степен, който е преминал на страната на злодеите, който използва хитрост и мощ. Сесил Фъргюсън например.
— Какъв е бил той?
— Хипнотизатор, десета степен, също така и сериен убиец. Убил дванайсет души, преди да привлече вниманието ни. Нужно ни бе време да разберем, че той е един от нас, човек с паранормални способности. Хипнотизатори с толкова висока степен са рядкост, задавал съм си въпроса дали способностите му не са били подсилени от формулата.
— „Нощните сенки“?
— Може би. Не можахме да докажем нищо. Беше съвсем в началото, когато открихме съществуването на „Нощните сенки“. Тъкмо разбрахме, че си имаме работа с криминална организация, а не просто с някакъв учен ренегат, който е решил да се прави на алхимик. Във всеки случай знаехме, че не можем да предадем Фъргюсън на ченгетата дори и с множество доказателства. Всеки, попаднал на няколко крачки от него, рискуваше да изпадне в транс. Фъргюсън просто би си тръгнал необезпокояван от полицаите, отишли да го арестуват.
— И си изпратил Суитуотър.
— Който го ликвидира от безопасно разстояние. За протокола: използвам Суитуотър само в краен случай, и то с позволение от Съвета и Магистъра. Напълно съм сигурен, че не сме го изпратили в Мауи.
— Тази, която го е изпратила, е знаела как да се представи като клиент Номер две. Суитуотър каза, че използвала точните кодове.
— Интересно — каза Фалън замислено.
— Добре. Да се върнем към нашия проблем тук. Напредваш ли с осигуряването на хора за продължително наблюдение на петимата мъже? Те могат да си тръгнат всеки момент.
Седейки на канапето, Грейс отново вдигна ръка:
— Аз мога да проследя един от тях.
Лутър я изгледа със застрашителен поглед. Тя се престори, че не го забелязва.
— Чух я — каза Фалън. — За нещастие Грейс не е обучена още за работа.
Лутър й се усмихна.
— Той каза, че ти не си обучена за такава работа.
Тя се намръщи и се облегна ядосано назад.
— Работя по въпроса относно проследяването — продължи Фалън. — До двайсет и четири часа ще изпратя петима агенти на острова. Дотогава вие ще трябва да ги наблюдавате.
— Грейс не ни е необходима тук повече. Искам тя да напусне острова.
— Може да пристигнат още хора на „Нощните сенки“.
— Аз мога да ги идентифицирам.
— Да, но не можеш да им направиш профили. Щях да забравя: предай на Грейс, че получих профилите, които тя е изготвила този следобед. Изглеждат много задълбочени.
Телефонът рязко замлъкна. Лутър погледна към нея.
— Харесал е профилите ти.
Тя сияеше.
— Много се радвам. Това означава ли, че сме още партньори?
— Да.
— Искреният ти ентусиазъм ме радва. — Тя се изправи, хвана го за ръцете и го поведе към спалнята. — Ела с мен. Имаш нужда от почивка. Вече си на предела на енергията си.
— Да, изразходвах я за Суитуотър. Ще трябва да поспя малко. Ти внимавай. Заключи всички врати. Не излизай от стаята и не пускай никого вътре, дори и момчето, което зарежда минибара. Ясно?
— Напълно.
Той се отпусна на леглото и се загледа в маратонките си. Човек с бастун сигурно не се нуждаеше от тях. Преди да прецени колко сили има, за да ги развърже и събуе, Грейс коленичи пред него със сведена глава. Меката светлина блестеше върху тъмната й коса. Тя развърза маратонките му.