Выбрать главу

— Мислиш ли, че е сигнал за тревога, че пример за идеално семейство, на което попаднахме по време на това пътуване, е фамилия от наемни убийци? — попита той.

— Семейството си е семейство.

21.

Той се събуди с усещането, че тя е в стаята. Нямаше нужда да отваря очи, за да я види. Имаше начин, който не можеше да обясни, знаеше, че винаги ще усеща присъствието й, когато е наблизо. Чувството, че я познава, го връхлетя още когато я видя на летището, то беше станало хиляди пъти по-силно, когато тялото й потрепери за пръв път в мига на освобождение и когато му се стори, че аурите им са се слели в едно цяло, което никога не би могло да бъде разрушено.

По дяволите, тя беше права. Може би той наистина беше романтик.

— Буден си — каза Грейс. — Как се чувстваш?

Той отвори очи и се повдигна на лакти. Тя стоеше до плъзгащата се стъклена врата. Завесите бяха дръпнати леко. Навън беше безоблачно утро.

Лутър забеляза, че тя все още не се е преобличала. Долови някаква неестествена напрегнатост у нея. Веднага разпозна симптомите. И той беше изпитвал същото неведнъж след прекарана безсънна нощ.

— Аз съм добре. — Той я погледна внимателно. — Но ти имаш уморен вид, сякаш изобщо не си лягала.

— Ти спеше много дълбоко. Реших, че при тези обстоятелства е по-добре аз да остана будна.

Той се поразмърда и свали краката си от леглото.

— С други думи, страхувала си се, че няма да мога да си свърша работата, че не съм способен да опазя двама ни, ако някой влезе в стаята, докато спя.

— Нали сме един екип.

Той разтри тила си. Дори и да имаше някаква специална връзка помежду им, това не означаваше, че тя не го вбесяваше за секунди.

— За твое сведение — каза той спокойно — мога да се справя със случайните последици от работата, която върша.

— Сигурна съм, че можеш. Просто си помислих, че е най-добре да сме по-предпазливи.

— Щях да се събудя, ако някой беше опитал да влезе в стаята. Повярвай ми.

— Винаги ли си такъв мърморко, като се събудиш? — попита тя по-скоро с любопитство, отколкото с укор.

— Не, само когато открия, че клиентът, когото се предполага, че охранявам, мисли, че е необходимо да охранява мен.

— Аз не съм ти клиент, а партньор.

— Аз съм тук да си върша работата.

— И снощи го направи. За Бога, това е излишен спор. Защо не отидеш да си вземеш душ?

Той обмисли това предложение. Вероятно беше добра идея.

— Ами ти? Трябва да поспиш.

— Дремнах на креслото.

— Нямаше нужда да прекарваш цялата нощ на пост.

— Не ми е за пръв път да прекарам една безсънна нощ. Нищо ми няма. Хайде, върви да си вземеш душ.

Той стисна бастуна и се изправи. Когато се погледна, проумя, че още е с ризата и панталона. Вдигна глава и видя отражението си в огледалото. Дрехите му бяха измачкани, под очите му имаше сенки, брадата му беше набола. Определено трябваше да се избръсне. Доста неугледен вид имаше.

На всичко отгоре беше гладен, и то не само за храна. Погледна Грейс, опитвайки да отгатне колко е уморена тя.

— Знаеш ли — каза той, като опипваше наболата си брада, — човек с паранормална чувствителност сигурно не би питал жена, прекарала безсънна нощ, дали не иска да си вземе душ заедно с него…

Тя смръщи ядосано вежди.

— Прав си, човек с развита чувствителност със сигурност не би предложил това в подобен момент.

Той кимна покорно.

— Да, знам. Имам доста неугледен вид в момента.

— За Бога, това няма нищо общо с вида ти — възкликна тя.

— А с какво? — попита той в недоумение.

— Току-що се карахме. — Тя размаха ръце. — Преди минута недоволстваше насреща ми. А сега искаш да правим секс, все едно нищо не е станало.

— Според теб преди малко карахме ли се?

— А според теб какво правихме?

Той се замисли.

— Обсъждахме. Сега разговорът приключи и аз отивам да си взема душ. Просто се чудех дали не искаш да дойдеш с мен.

— Карахме се — настоя Грейс.

— Преувеличаваш. Сигурно защото си напрегната от недоспиването.

— Карахме се и не съм напрегната.

— Знаеш ли, ако сме под душа заедно, би се освободила от напрежението.

Тя направи опит да каже нещо преди него, взе една от малките декоративни възглавнички и я запрати към главата му.

Той я отби с юмрук и тръгна към Грейс.

— Виж, бой с възглавници е нещо различно, което бих разбрал.

Той бързо скъси разстоянието помежду им. Стаята изведнъж стана по-светла от енергията им. Грейс се отдръпна към стената.

— Ако мислиш, че съм в настроение за секс след нашето малко „обсъждане“, жестоко се лъжеш.