— Да — каза съвсем кратко той.
— Аз излизах с момичетата вечер. Използвах таланта си да им казвам кои мъже не са коварни и кои трябва да избягват. Един ден сутеньорът откри, че момичетата отказват на някои опасни типове. Побесня. Реши да пребие една-две от тях за назидание на останалите. Аз отгатнах какви са плановете му. Дори знаех с кое момиче смята да започне — най-новото, най-малкото. Бях там, когато дойде да я вземе онази вечер. Тя беше ужасена. Около него витаеше толкова насилие, че можеше да го срежеш с нож. Когато посегна към нея, аз хванах ръката й и напрегнах максимално сетивата си, за да защитя аурата й с моята собствена, като някаква бариера пред него. В момента, в който той я докосна, се изпържи.
— Уточни какво означава „изпържи“ — каза Лутър. — Умря ли?
— Не — отвърна тя ужасена. — Не, не го убих, кълна се.
— Изобщо не ме интересува, дори и да си го направила.
— О! — Тя се изкашля. — Все пак не го убих. Но нещо се случи, когато той влезе в контакт с аурата ми. Сякаш собственото му енергийно поле даде късо съединение за няколко секунди. Не мога да го обясня. Само знам, че той изгуби съзнание за известно време. Момичето също. Но когато тя се събуди, беше добре, просто бе изплашена.
— А сутеньорът?
— Той беше зле. Сякаш бе претърпял някакъв психичен срив. Той просто се разпадна. Мисля, че талантът му пострада завинаги. Бяха засегнати не само психичните му сетива, а и всичко останало. Той обезумя и изчезна от квартала. След известно време чухме, че бил убит при разпра, свързана с наркотици.
— Имало ли е и други такива случаи?
— Няколко — призна тя. — Действието е същото и спрямо хора, при които липсва паранормална чувствителност. В края на краищата всеки има аура. Но всеки път дланите ми стават свръхчувствителни и после не мога да докосвам никого.
— Хм.
Тя изчака, но той не каза нищо повече, просто стоеше и я гледаше замислен.
— Какво? — попита тя.
— Просто се чудех. Мислиш ли, че днес в аурата на певицата се е получило късо съединение?
— Не. Тя беше прекалено силна. За щастие, тя загуби самоконтрол и това й попречи. А после вратата на асансьора се отвори, тя се паникьоса и избяга.
Той я наблюдаваше съсредоточено.
— Какво щеше да стане, ако тя не беше избягала?
— Не знам — призна Грейс. — Предполагам, че изходът щеше да зависи от това коя от нас двете щеше да се окаже по-силна. Нямахме възможност да завършим състезанието. Предполагам, че сме приключили наравно.
— Последното нещо, което искам да видя, е пак да се случи. Ясно?
Тя потрепери.
— Повярвай ми, и аз не желая подобно нещо. Добре, сега можеш да дадеш воля на емоциите си.
Последва дълго мълчание.
— Не крещиш — изтъкна тя.
— Не преиначавай нещата, наистина ми иде да се развикам.
— Но?
— Но ти си спасила живота на камериерката. Това би трябвало да направи един агент на „Джоунс и Джоунс“ в подобна ситуация.
Изведнъж тя почувства облекчение.
— Благодаря.
— Сигурна ли си, че не мога да те докосна? — попита Лутър.
Тя се напрегна.
— Беше доста болезнено преживяване. Сигурно ще ми трябват дни, а може би и седмици, за да се възстановя. — Мигът на професионална гордост приключи бързо. Тя едва сдържаше сълзите си. — Толкова е влудяващо, тъкмо скоро се оправих.
— Искаш ли да направим един експеримент, Грейс? Фактът, че и двамата сме със сходни таланти, може да има положителен ефект върху състоянието ти, помниш ли?
Тя се поколеба.
— Добре.
— Докосни ме. Така ще контролираш нещата.
Няколко секунди беше вцепенена.
— Ти си агент на „Джоунс и Джоунс“. Рискувай!
Грейс пристъпи бавно към Лутър и спря, когато беше само на няколко крачки. Той протегна ръка с дланта нагоре. Тя я докосна предпазливо с върховете на пръстите си. Не усети шок, нито болка, а облекчение. Тя съзнателно притисна дланта си към неговата.
— Това е удивително — каза тя, изпълнена със страхопочитание. — Никога не съм докосвала някого толкова скоро след инцидент като днешния. Явно през всичките тези години съм попадала на неподходящи мъже.
Той изстена, стисна ръката й, придърпа я към себе си и я целуна енергично. Когато я пусна, тя дишаше учестено.
— Не ме дразни така — предупреди я той. — Още се възстановявам от шока, когато прочетох есемеса ти. Мислех, че сърцето ми ще спре.
— Наричат се сирени, господин Джоунс — каза Грейс по телефона. — Този талант е изключително рядък. Затова и не сте чували за тях. Появяват се през различни периоди в историята на Обществото, дори мнозина в Бюрото по генеалогия смятахме, че те са само мит.
Тя отново седеше на канапето, толкова изтощена, че не можеше да повярва и да вникне в смисъла на данните, изписани на монитора пред нея, камо ли да ги докладва на шефа си. Още усещаше в тялото си прилива на адреналин. Щеше да е необходимо известно време, за да се успокои, за да може да заспи.