Най-хубавото беше, че можеше да докосва Лутър. Това чудо ободряваше духа й и нищо друго нямаше значение.
Той стоеше до прозореца, гледаше как искрят вълните на океана под лъчите на яркото следобедно слънце и слушаше разговора й с Фалън. Беше се върнал в първоначалното си състояние, което според нея беше професионалното му държане — хладно, строго, съсредоточено.
— Какво е сирена? — попита Фалън. — Някакъв талант за хипнотизиране?
— Прилича на хипнозата по това, че психичната енергия се предава чрез гласа, но изисква много високи, чисти тонове, каквито малко хора могат да изпеят. Макар че е имало известен брой сирени в историята, много малко от тях са притежавали способността наистина да възпроизвеждат убийствена енергия.
— А какво става с останалите? Защо не сме чували за сирени, които не убиват?
Тя се усмихна леко.
— Чували сте, сър, просто не сте знаели. Наричат се оперни певици.
— Оперни певици? — попита Фалън напълно объркан.
— Не всички са сирени, разбира се, а само най-великите колоратурни сопрани. Тези, които са сирени, вероятно не подозират, че имат паранормални способности. Всъщност вземам думите си назад. Оперните певици са известни с егото си. Някои от тях сигурно смятат таланта си за божествен.
— Какво означава това?
— Колко пъти сте чували да описват пеенето на някоя оперна певица като „хипнотично“? В историята са известни певици, за които се твърди, че могат да омагьосат публиката.
— Хм.
Тя се съсредоточи върху екрана на лаптопа и зачете бързо.
— Силният талант, необходим, за да се наруши неврологична система на човека, се проявява особено у жени, защото само истинско колоратурно сопрано може да достигне високите тонове, които убиват. Освен с гласовете им талантът е свързан и със сексуалността им и оттук идва названието сирени.
— Оперните певици секси ли изглеждат? — попита Фалън съвсем озадачен.
— Сър, не ми е приятно, че аз трябва да ви говоря за това, но оперните певци — както мъже, така и жени, са известни със сексуалния си апетит. Богати, влиятелни мъже са намирали сопраните за особено привлекателни. Спомнете си Мария Калас и Аристотел Онасис.
Като чу това, Лутър се обърна и се зачуди. Грейс се престори, че не го забелязва.
— Вярно ли е, че певицата е била обезумяла? — продължи Фалън.
— Е, зависи какво имате предвид. Излъчваше нестабилност, но очевидно беше в състояние да осъществи сложен и добре обмислен план. Сигурна съм, че тя влезе в апартамент номер 604 с намерението да упражни насилие върху някого, вероятно Юбанкс.
— Смяташ, че е имало план?
— Сигурна съм в това.
— Ами бодигардът му?
— Може би не е подозирала, че Юбанкс има бодигард. Или е смятала, че може да се справи и с двамата. Във всички случаи камериерката осуети плана й. Сирената побесня — Грейс потрепери, като си спомни сцената. — Кълна се, тя се държеше като истинска примадона, която са прекъснали насред представлението й.
— Опитът да убие камериерката ми се струва малко пресилен при дадените обстоятелства — каза Фалън. — Би могла да излезе от ситуацията, като каже, че е нова или че са я изпратили да почисти специално този апартамент.
— Тя е оперна певица и е душевно нестабилна. Със сигурност преиграва.
— Наистина ли смяташ, че е професионална певица?
— Няма съмнение. Обзалагам се, че е пяла на сцена. Може би още пее.
— Каза, че е обвинила камериерката и теб, защото сте прекъснали изпълнението й? Как мислиш?
— Знам, че това е странно. Сирената може и да е с умопомрачение, но се възприема като звезда. Повярвайте ми, видях го в профила й.
— Какво стана с камериерката? — попита Фалън. — Спомняше ли си какво се е случило?
Лутър я наблюдаваше. Грейс се съсредоточи в екрана. Лъжите винаги бяха толкова коварни, а в сегашното си състояние трябваше да бъде още по-внимателна. Както обикновено, тя се стараеше да се придържа към истината.
— Съвсем малко — каза тя. Наистина. — Както ви обясних, тя припадна, когато сирената запя. — Не е съвсем вярно. Аз я накарах да припадне, не сирената. — Когато се свести, се чувстваше добре. Проверих аурата й. Всичко изглеждаше нормално. Спомняше си, че е вървяла по коридора, за да провери защо друга камериерка почиства 604-та стая, но не помнеше нищо друго.
— Ти какво й каза? — попита Фалън.
— Само че е припаднала и съм отишла да проверя какво става.