— Обречени сме — прошепна Дамарис. — Всичко се е провалило.
— Това е абсурдно. Вземи се в ръце. Отложих частното си представление за Юбанкс за довечера. Сетих се за още по-подходящо място за моето изпълнение. По това време утре вече ще съм в самолета за Сан Франциско.
— Ами онази друга жена? — завайка се Дамарис. — Щом е успяла да устои, трябва да е с паранормални способности. Възможно ли е да е била от „Нощните сенки“?
— Откъде да знам? Татко е великият таен агент в семейството. Негова работа е да проверява такива неща.
— Има ли някаква вероятност тя да те разпознае?
— Само ако се интересува от опера, в което се съмнявам. Не изглеждаше да е разпознала гласа ми. Аз бях с костюм, както се уговорихме, така че тя не би могла да направи описание.
— Но ако тя е от „Нощните сенки“, ще предупреди Юбанкс.
— Юбанкс е още в хотела, ако това те кара да се чувстваш по-добре. Видях го, че отиде в SPA центъра преди малко.
— Значи не е била от „Нощните сенки“.
— Вероятно не.
— Коя може да е била?
— Нямам представа. Питай татко. А когато той разбере коя е, смятам да й изнеса едно от моите частни представления. Няма да понеса някой да ме прекъсва по начина, по който го направи днес.
— Вивиан, говориш като маниачка на тази тема — каза Дамарис разтревожено. — Сигурна ли си, че жената устоя на твоето пеене?
— Само за известно време. Сигурна съм, че ако имах още минута или две, щях да я унищожа. Сега ще затварям. Имах доста напрегнат ден. Трябва да се подготвя за следващото си представление. Чао, Дамарис.
— Чакай…
— Кажи на татко да я намери.
Сирената затвори телефона и го захвърли настрани. Наистина, беше такава отговорност да си по-голямата сестра! Горката Дамарис, толкова лесно се разстройваше напоследък. Татко беше виновен за това, разбира се.
— Тя е била от „Джоунс и Джоунс“ — каза баща й.
— Какво?
— Не се тревожи. Току-що открих информация за нея. Оказва се, че Фалън Джоунс е поставил Юбанкс под наблюдение. Но не защото мисли, че Юбанкс е от „Нощните сенки“.
— Сигурен ли си? — Дамарис подпря лакти на бюрото си и главата си с длан и продължи да притиска телефона към ухото си. Имаше мъчително главоболие. Редуващите се горещи и студени вълни ставаха все по-непоносими. Чудеше се дали не е алергична към лекарството. — Може би „Джоунс и Джоунс“ са се досетили…
— Не. — Баща й звучеше убедително. — Повярвай ми, ако в агенцията подозираха нещо, Съветът щеше да бъде уведомен. „Нощните сенки“ са основният им приоритет напоследък. А това с Юбанкс е рутинна операция на „Джоунс и Джоунс“.
— Защо я наричаш рутинна?
— Юбанкс е регистриран член на Обществото, който е убил трима души — обясни търпеливо той. — Родителите на третата жертва са членове на Обществото. Те са се обърнали към „Джоунс и Джоунс“ да направят свое разследване. Това е единствената причина за интереса им към Юбанкс. Случват се такива неща.
— Все пак ситуацията се усложнява.
— Спокойно. Ще разбера дали „Джоунс и Джоунс“ са открили, че групата в Мауи принадлежи към „Нощните сенки“. Ако това стане, има процедури, създадени за справяне с подобни ситуации. Междувременно да се надяваме, че сестра ти ще си свърши работата.
— Вивиан иска да откриеш коя е била жената, която е спасила камериерката.
— Не се тревожи, точно това смятам да направя.
— А после какво?
— Ще се погрижа за проблема — успокои я баща й.
26.
Юбанкс чу песен, когато излизаше от мъжката тоалетна. Тя се носеше някъде откъм пищните градини на хотела и се издигаше над дългата веранда. Тоновете й бяха толкова чисти, високи и сладки, че в първия момент му се стори, че някой свири на флейта.
„Някоя оперна ария“, помисли си след това. Никога не беше харесвал операта, но пък и никога не беше чувал нещо толкова вълнуващо. Музиката пробуди сетивата му.
Звукът беше така съблазняващ, така омагьосващ, че той за момент забрави, че Клейтън го чака до входа на тоалетната. Със закъснение разбра, че не може да открие бодигарда си. Той беше проверил дали тоалетната е празна, преди Юбанкс да влезе в нея, и после, както бе стандартната процедура, беше застанал до вратата, за да не пуска никого вътре.
Клейтън не се виждаше никъде и това не беше нормално. В момента Юбанкс не можеше да откъсне вниманието си от музиката. Тя го зовеше, привлекателна и подканваща.
Забрави за Клейтън и отиде до парапета на верандата. Зеленината в градината бе толкова гъста, че приличаше на джунгла. Луната осветяваше дългите листа на папратите и високите палми. Тук-там се виждаха светлинките на ниските лампи, които очертаваха виещата се пътека до живописния параклис за сватби.