— „Джоунс и Джоунс“ в действителност вършат ли такива неща?
— Фалън Джоунс никога не би го признал — обясни Петра. — Но да, от време на време се случва.
Телефонът на стената иззвъня. Уейн не му обърна внимание. Петра се надигна и отиде да отговори.
— Да, Джули — каза тя. — Не се тревожи. Дано детето да се оправи по-бързо. Целуни мъничето от мен. Няма проблем.
Тя остави слушалката на мястото й и въздъхна.
— Джули не може да дойде довечера. Сигурно и утре вечер. Синът й е болен.
— Нямаме мияч и сервитьор — отбеляза Уейн. — И то точно през уикенда. Когато идват най-много хора.
Петра поклати глава.
— Това са обичайни проблеми с персонала, когато едно заведение има успех. По-рано изобщо не се тревожехме, че някой от хората ни ще отсъства от работа.
— По-рано? — попита Грейс.
— Преди Лутър да дойде да работи при нас — обясни Петра. — Кой да предположи, че успехът на заведението ще се окаже такава досада. Можем да се справим по някакъв начин без Джули, но няма как едновременно да готвя и да мия чиниите, когато всички маси са пълни.
— Аз мога да мия чиниите — предложи Грейс.
Уейн и Петра се спогледаха, сякаш тя беше започнала да говори на китайски.
— Изкарвала съм си прехраната с това — обясни тя. — А после станах икономка. Може да се каже, че съм направо професионалист.
29.
Лутър манипулира аурите, за да подкани последните няколко клиенти да си тръгнат малко след полунощ. Той влезе в кухнята и откри, че Грейс е до лактите в сапунена вода. Тя беше с огромна престилка, достигаща почти до земята. Косата й беше прибрана в мрежичка. Лицето й блестеше от пара и пот. Изглеждаше очарователно. Лутър имаше желание да я заведе в склада и да правят любов върху някой чувал с картофи.
— Затворихме — съобщи той. — Време е да ядем.
— Привършвам — каза тя. — Мия последния съд.
Петра свали пожълтялата готварска шапка от главата си, хвърли я настрани и избърса потта от челото си с опакото на ръката си.
— Тежка вечер — заяви тя. — Как се справихме?
— Уейн приключва касата — обясни Лутър. Той погледна Грейс. — Трябва да си изтощена.
— Добре съм. — Тя приключи с миенето на една голяма тенджера и я вдигна с две ръце върху плота, където се отцеждаха измитите съдове. — Просто не съм във форма, нищо друго. Какво ядене?
— Всички сме гладни и обикновено сме напрегнати след натоварена вечер като тази — обясни той. — Затова отиваме в ресторанта на Мили Окада да хапнем супа.
— Добре звучи — каза Грейс. Тя изсуши ръцете си в една кърпа.
Лутър погледна Петра.
— Навън бяхме затънали в работа. Как се справихте двете тук?
— Изработихме си ритъм — отвърна доволно Петра. — Получи се. Грейс определено може да замества професионална миялна машина. Направо е фантастична.
— Всеки има някакъв талант — каза скромно Грейс.
Заключиха заведението, прекосиха двора и изминаха известно разстояние до китайския ресторант. Без да го обсъждат с Лутър, Петра и Уейн обградиха Грейс като защитна стена. Четиримата се движеха като едно цяло по оживената улица.
Ресторантът беше почти празен. Щеше да се напълни много бързо, когато останалите заведения затвореха и работещите в тях се отбиеха да хапнат преди лягане. Мили Окада се появи откъм кухнята. Тя се усмихна, когато видя Лутър.
— Върнал си се и вече не си депресиран — намекна тя. После се обърна към Грейс. — И тази млада дама, предполагам, е причината за настроението ти, нали?
Грейс се смути и Лутър побърза да я запознае с Мили.
— Мили, това е Грейс Ренкуист. Тя е моя гостенка и живее на континента.
— Добре дошла на островите, Грейс — каза Мили и я погледна внимателно.
— Благодаря — кимна Грейс учтиво.
— Тя има нужда от питие — каза Петра на Мили. — Поредният ни мияч напусна преди няколко дни и Грейс пое работата тази вечер.
— Значи си новият мияч? — засмя се Мили. — Не приличаш на такава.
— Имам богат опит — настоя Грейс.
— Виж ти, виж ти — каза Мили тихо. — Много интересно. — Преди някой да успее да отговори, тя ги настани на една маса. — Сядайте, сядайте. Сега ще ви донеса бира. — Тя погледна Грейс с почуда. — За теб вино?
— Да, благодаря — кимна Грейс.
Лутър я настани на един стол. После той, Уейн и Петра седнаха около масата.
— Има ли развитие относно издирването на сирената в генеалогичните файлове днес следобед? — попита Лутър.
— Открих някои неща, когато бе тихо след обяда — отвърна тя.
Петра се облегна назад и скръсти ръце.
— Защо мислите, че тази жена е регистрирана в Обществото?
— Тя има много силен и изключително рядък талант. Това означава, че има вероятност да произхожда от род на хора с паранормални способности. За таланти като нейния има силен генетичен компонент.