— Другата жена не е от значение. Остави това, Вивиан. Съсредоточи се върху представлението в Акейша Бей. Отново ще жънеш успехи. Трябва да се съсредоточиш.
— Не изумрудите, тъпо същество, ще ми трябва комплектът от сапфири и диаманти, които скъпият Нюлин ми подари! Те си подхождат с обувките и роклята. — Гласът на Сирената стана по-силен, когато отново заговори. — Дамарис, това е най-малкото, което можеш да направиш за мен. Нека се изразя по друг начин. Това е най-малкото, което татко може да направи за мен. Дължи ми го.
— Важното е, че онази жена няма как да разбере коя си. Не може да те разпознае.
— Това няма нищо общо с това дали може да ме разпознае, или не. Тя устоя на песента ми. Сигурна съм, че е с парапсихични способности. Не ми казвай, че татко не може да я намери.
— Все още я търси — излъга Дамарис. — Ще ти се обадя веднага щом я намери.
— Обещаваш ли?
Дамарис въздъхна.
— Обещавам.
Връзката прекъсна. Дамарис се втренчи в мобилния си телефон, чудейки се защо той вибрира. След няколко секунди разбра, че се тресе, защото ръката й трепери.
Насили се да си поеме дълбоко въздух няколко пъти и отиде до прозореца. Дълго време стоя така, замислена и загледана в светлините на Лос Анджелис.
Две неща й бяха съвсем ясни. Страховете й, че използваха сестра й за премахването на Юбанкс, се бяха оказали правдоподобни. Сега Сирената беше вманиачена, че трябва да открие тайнствената жена, на която бе попаднала в Мауи. Възприемаше я като съперница. Като познаваше Вивиан, манията й нямаше да изчезне, докато не я погубеше.
Целият план можеше да се провали.
Върна се при нощното шкафче и отново взе телефона. Баща й вдигна на първото позвъняване.
— Буден си — каза тя тихо.
— Напоследък не спя много. Какво има?
— Мисля, че ще имаме проблем. Вивиан се е вманиачила по жената с необикновения талант, която я е видяла в стаята на Юбанкс в Мауи.
Последва кратко мълчание, после тих смях.
— Сестра ти може и да не е толкова обезумяла, колкото си мислиш.
— Защо?
— И аз доста мислих за тази жена.
— Не разбирам — прошепна Дамарис. — Защо?
— Защото беше голямо съвпадение човек с толкова силни паранормални способности, че да устои на песента на сестра ти, да се намира в този хотел, и то на същия етаж в този момент.
Дамарис потрепери, шокирана от новината.
— Да, разбира се. Трябваше да се досетя за това и сама.
— Да, трябваше да помислиш за вероятностите.
— Съжалявам. — Тя разтри потното си чело. — Заради лекарството е, татко. В последно време изобщо не мога да мисля пълноценно.
— Знам. Казах ти, първите няколко месеца са трудни. Отпусни се. Не се дразня от този малък пропуск. Ситуацията е под контрол.
— Намерил си жената?
— Казва се Грейс Ренкуист. Оказва се, че е библиотекарка в Бюрото по генеалогия. Има силен талант да разчита аури. Фалън Джоунс я е изпратил в Мауи заедно с един бодигард, за да може да разпознае Юбанкс. Това означава, че тя умее да извлича информация от аурата.
— Какво знаят „Джоунс и Джоунс“?
— В момента — нищо. Както си мислех, Джоунс е наблюдавал Юбанкс като част от рутинно разследване на смъртта на една от убитите от него жени, последната му жертва. Роднините на жената са наели агенцията да провери причината за смъртта й. Фалън Джоунс е сметнал, че Юбанкс е поредният член на Обществото, който е започнал да извършва престъпления. Но сега Юбанкс е мъртъв в резултат на сърдечен удар. Що се отнася до агенцията, случаят е приключен.
— Ами Грейс Ренкуист? Ти спомена, че има силен талант за разчитане на аури. Трябва да е видяла аурата на Вивиан. Хора с такъв талант разпознават индивидуалните енергийни полета. Ако не друго, поне трябва да е усетила, че Вивиан е със силна парапсихична енергия. А „Джоунс и Джоунс“ няма да пренебрегнат тази информация.
— Сега вече мислиш като бъдещия директор на „Нощните сенки“. — Одобрението му се усещаше във всяка дума. — Права си. Госпожица Ренкуист наистина е проблем. Както се развиват нещата, тя е единственият човек, който може да идентифицира Сирената. А ако Сирената бъде разкрита и разпозната, нещата може да станат неудобни.
Дамарис потрепери изплашена. Трябваше да прави усилие, за да диша.
— Ако „Джоунс и Джоунс“ открият Вивиан… — Тя замълча, без да довърши изречението си.
— Да, точно така — потвърди той. — Разбира се, малко вероятно е да се случи, но ако „Джоунс и Джоунс“ успеят да проследят Вивиан и ако Грейс Ренкуист я идентифицира като певицата от стаята на Юбанкс, е възможно да разберат за теб, а после за мен.
Устните й пресъхна.
— Не смяташ да… да навредиш на Вивиан, нали?