— Сигурно е доловил вибрациите, които ние излъчваме. Тази вечер всички сме малко напрегнати, защото се тревожим за Грейс.
Лутър се замисли за ледените иглички, които усещаше на тила си през цялата вечер.
— Да. Хайде да хапнем от супата на Мили. Тежка вечер беше.
— Проклети туристи.
— Тук е Уайкики, Уейн. Не може от време на време да не ни посещават туристи.
— Може би трябва да сложим табела.
— „Не пускаме туристи“? Не съм сигурен, че от Туристическия информационен център ще са доволни.
Докато дояждаха супите си, Грейс вече се прозяваше.
— Щом приключа с тази работа, ще напиша книга „Как да станем по-издръжливи и да отслабнем, като мием чинии и пържим картофи по осем часа на ден“ — заяви тя.
— Ти си се отпуснала в Бюрото по генеалогия — каза Петра. — Разглезила си се.
— Знам. — Грейс се протегна. — Но това е като да караш велосипед. Припомням си. — Тя подуши ръкава на ризата си и се намръщи. — Мирисът на пържена риба винаги прониква в дрехите.
— Свиква се — обади се Уейн.
— Време е да си тръгваме — каза Лутър. — Ще докарам джипа и ще те чакам отпред.
Бяха измислили този план, след като обсъдиха въпроса с Уейн и Петра. Всички бяха единодушни, че при създалите се обстоятелства не беше добра идея Грейс да върви пеша до апартамента на Лутър посред нощ, дори да я пази бодигард. Планът беше съвсем прост. Лутър паркираше джипа в един гараж наблизо. След като затвореха „Дъгата“, Уейн и Петра изчакваха с Грейс в ресторанта на Мили, докато Лутър отиваше за колата.
Той тръгна към гаража, като потропваше с бастуна си по тротоара и мислеше за останалата част от повтарящата се нощна програма. След двайсет минути двамата щяха да се приберат в апартамента и да се метнат в леглото. Ако тя не беше прекалено изтощена, сигурно щяха да правят любов. След това тя щеше да се притисне към него и да заспи в прегръдката му. Сутринта щяха да спят до късно. Когато се събудеха, щяха да пият заедно кафе и да хапнат прясна папая.
Със сигурност свикваше с тази програма. По дяволите, вече беше свикнал с нея толкова много, че изобщо не искаше да свършва.
Все още имаше доста хора по улиците. В края на пресечката Лутър напрегна сетивата си, зави зад ъгъла и се спусна по тясната улица към гаража на един стар хотел. Хотелът беше затворен преди две-три години. Прозорците бяха заковани с дъски и басейнът беше покрит. На първия етаж обаче наскоро бяха отворили нощен клуб. Тази вечер музиката кънтеше оглушително, смесена с виковете на посетителите, заредени с енергия от алкохола и преживяванията на плажа.
Благодарение на клуба гаражът беше препълнен. Лутър тръгна към вътрешния край, където беше паркирал джипа си, като машинално се оглеждаше, за да долови нечия аура в тъмнината между колите. Гръмливата музика се процеждаше през пукнатините на пода и се спускаше откъм стълбището.
Кракът го болеше тази вечер. Щеше да изпие няколко успокоителни, когато се прибереше в апартамента. При тази мисъл му се прииска да счупи бастуна на две и да го хвърли в най-близката кофа за боклук. Споменът за стрелеца, който се появи от спалнята и го изненада, премина в съзнанието му. Не мисли за това! Можеше да е и много по-зле.
Отправи се към джипа с ключовете в ръка, но все още нащрек за необичайни движения в тъмнината или нещо друго. Гаражът беше празен, без да се броят колите. Полицейската му интуиция не долови нищо нередно. Тогава откъде идваше това тревожно чувство? Много ти благодаря, че ме наплаши, Рей. След всичко, което съм направил за теб.
Като наближи джипа, отключи с дистанционното. Машинално огледа гаража за последен път. Стълбището, което водеше към клуба, беше вдясно и тънеше в мрак. Когато паркираше, лампите светеха.
Адреналинът му се покачваше. Първо се появи тънкият лъч на джобно фенерче, обходи площадката в основата на стълбището и бетонните стъпала.
Човекът, който носеше фенерчето, зави зад ъгъла и бързо тръгна надолу по стъпалата. В мрака се виждаше само висок издължен силует, но аурата му пулсираше в горещите цветове на насилието и злото.
Лутър се съсредоточи да види ясно аурата, за да е по-сигурен. Мъжът спря в основата на стълбището. Въпреки че аурата му беше огненочервена, той не направи движение, което да се прояви като заплашително. В свободната му ръка нямаше пистолет или нож. Той просто стоеше там, насочил лъча на фенера към гърдите на Лутър.
Ситуацията не изглеждаше странна, но полицейският инстинкт на Лутър надделя. Той изпрати една потискаща вълна от енергия срещу непознатия.
Не се получи.
В следващия момент Лутър усети, че парапсихичните му сетива бързо намаляват, сякаш угасваха. Изведнъж му стана трудно да види аурата на мъжа. Това не беше естествено. Би трябвало да я вижда добре.