— Опасявам се, че имате проблем, господин Малоун — каза мъжът. — Но аз съм свикнал да се оправям с хора като вас.
Думите звучаха, сякаш идваха от дъното на дълбока пропаст. И вещаеха смърт. Лутър едва ги чуваше. Гаражът се изпълваше с приливна вълна от сенки. Мракът поглъщаше и мижавата светлина от лампите на тавана. Сега пък зрението му го изоставяше. Усети как го завладява огромна слабост и преминава в костите му.
Със сигурност умираше. Щом лъчът на фенерчето попаднеше върху гърдите му, Лутър усещаше остра болка. Проумя, че тази светлина неутрализира аурата му. Когато енергийното ти поле изчезне, ти също си отиваш.
Опита да събере сили, за да се отмести, но мускулите му не се подчиняваха. Волята му за живот беше слабо и несигурно оръжие срещу вцепеняващата сила на фенерчето.
— Кой си ти? — попита с дрезгав глас.
— Уилям Крейгмор. Сигурно си чувал за мен.
— От Съвета. — Едва говореше. Фалън и Зак Джоунс бяха прави. Шпионин на най-високото ниво в Обществото. — Ти си от „Нощните сенки“.
— Много добре си осведомен — каза със задоволство Крейгмор. — Със сигурност съм от „Нощните сенки“ и от петнайсет години съм член на Управителния съвет. Жалко, че скоро ще престана да съществувам. Бих искал да остана още няколко години, но това е невъзможно, докато Зак Джоунс е начело. Той е прекалено добър, много по-добър от предшественика си. Какъв срам! За малко да успея да предотвратя да заеме поста на Магистъра, но нещата се провалиха.
Лутър мълчеше. Вече не можеше да говори. Започна да трепери и не успяваше да се контролира. Дишаше все по-трудно. Болката ставаше непоносима и пронизваше всичките му сетива.
— По-силен си, отколкото очаквах — каза Крейгмор. — Досега повечето хора да са изпаднали в безсъзнание. Фалън Джоунс добре се е справил, като е прикрил истинската степен на таланта ти в документите на Обществото. Но след всичките тези години в Съвета знам повечето тайни на Обществото, включително и как да се справям безпроблемно със системата за сигурност на „Джоунс и Джоунс“. Сигурен съм, че и госпожица Ренкуист е с по-висок талант, отколкото е в действителност. Когато приключа с теб, ще премахна и нея. Така няма да оставя свидетели.
Грейс! Трябваше да оцелее, за да я защити. Грейс! По някакъв начин дори само като изрече името й, мислите му се проясниха за няколко секунди.
Хрумна му, че единствените неща, които го задържаха на крака, бяха волята и бастунът му. Стискаше дръжката му здраво, защото знаеше, че ако падне, няма да може да се изправи.
Ако падне…
Опита да пренебрегне лъча на фенерчето. С много усилие насочи енергията си към пръстите на ръката. Бастунът изтрака. Той също падна, бързо и тежко, върху бетонния под. Болката прониза ранения му крак, но за няколко секунди лъчът се отмести от гърдите му.
Сетивата му се задействаха със силата на гнева. В гаража стана светло. Оглушителната музиката отново звучеше. Малоун можеше да диша.
Претърколи се под джипа, инстинктивно търсейки тъмнината като някое същество, което се криеше от слънцето. Крейгмор размаха фенерчето напред-назад, като се опита да го достигне.
Лутър усети как тънкият лъч проряза като скалпел крака му, а после премина нагоре, към гърдите и гърба му, докато се провираше под джипа. Когато убийствената светлина порази долната половина на тялото му, тя не беше толкова ужасяваща, както когато се насочи към гърдите му. Болеше го ужасно, но все още се движеше.
Две секунди му трябваха, за да се пъхне. Само за миг сетивата му се пробуждаха и гаснеха като дефектен електрически кабел — замайваща, непоносима вихрушка от звуци и тишина, от зрение и слепота.
Щом се прикри, той продължи да се движи, провря се към далечния край и излезе оттам.
— Откажи се! — заповяда Крейгмор.
Сега гласът му прозвуча по нов начин. Може би гневно или с възмущение и учудване. Така ставаше с талантите, които виждат аури. Никой не им обръщаше внимание.
Крейгмор се приближи до джипа, но спря на няколко крачки, за да остане на безопасно разстояние. Хрумнало му беше, че бившият полицай може да има пистолет.
„Де да носех“, помисли си Лутър.
— Наблюдавах те, като вървеше по улицата преди малко — каза Крейгмор. — И двамата знаем, че не можеш да тичаш. Не и с този крак. Дори и да беше в добра форма, пак нямаше да си достатъчно бърз, за да избегнеш фенерчето ми. Вече можеш да излезеш от прикритието си. Всичко ще свърши съвсем бързо, обещавам ти.
Адреналинът беше отлично болкоуспокояващо. Като пренебрегна болката в бедрото, Лутър отвори рязко предната дясна врата и се метна на седалката. Прехвърли се зад волана и натисна бутона за централно заключване на вратите. Сега беше като в капан в колата си.