Щеше да постави законите на парафизиката на жестоко изпитание. Ако се окажеше, че греши, след малко щеше да е мъртъв.
Разчиташе на това, че лъчът на фенера беше с паранормална природа. Нямаше друго обяснение за ефекта върху аурата му. Повечето твърди материали като стоманата или бетона ефективно спираха вълните на паранормалната енергия. Течностите, от друга страна, не можеха. Кристалите и някои отразяващи повърхности, макар и твърди, попадаха в трета категория. Те се използваха за фокусиране на енергията, ако човек знаеше как.
Стъклото пък беше в четвърта категория от гледна точка на парафизиката. То не беше нито кристално вещество, нито течност, но имаше свойства и на двете материи. Имаше изведено правило, че бариера, направена от стъкло, значително забавяше и изкривяваше вълните от енергия, които преминаваха през него.
За нещастие, имаше много изключения от правилата. Изследователите на Обществото „Аркейн“ все още знаеха твърде малко за него. Този материал беше непредсказуем.
Той запали двигателя. Крейгмор насочи лъча през прозореца към шофьорското място. Лутър трепереше. Лазерът беше ефективен дори и през стъклото и отчасти го парализираше. Лутър се наведе, за да го избегне, включи на задна скорост и натисна газта, без да се оглежда.
Джипът се стрелна назад със свистящи гуми. Задните стъкла се пръснаха. По дяволите! Негодникът носеше истински пистолет и куршумите се подчиняваха на законите на традиционната физика. Не се чу звук. Бе използвал заглушител.
Завъртя кормилото рязко наляво и се устреми напред, точно срещу Крейгмор.
Очевидно Крейгмор си бе направил извода, че с лъча вече няма да постигне нищо, и се прицелваше с пистолета си. Лутър се наведе точно когато стъклото се разби и парчетата осеяха предната седалка. Предпазният му щит беше изчезнал.
Но джипът още се движеше и Крейгмор се опитваше да отскочи встрани, за да не попадне под колелата му.
Лутър натисна спирачката и се съсредоточи върху аурата на Крейгмор. Той изпрати мощна вълна от енергия към него, когато Крейгмор се опитваше да стреля и държеше фенера насочен към Лутър.
Всички знаеха, че да се прицелиш в главата на човек е много трудно. И ставаше още по-трудно, когато изведнъж ти се приспи.
Крейгмор се отпусна, олюля се и се свлече на пода. Фенерчето изпадна от ръката му, търколи се по бетонния под и изгасна.
Лутър изключи от скорост, отвори вратата и слезе. Закуцука към Крейгмор, като се подпираше на съседната кола.
Крейгмор лежеше по корем на осеяната с петна от масло настилка, с лице, обърнато към Лутър. Удивителното беше, че той стискаше пистолета и се опитваше с две ръце да го насочи към него. Устните му бяха разтеглени в жестока усмивка. Стреля отново. Куршумът прелетя встрани от Лутър, но той се наведе инстинктивно. Заради внезапното движение кракът му отново поддаде.
Стовари се тежко на коляно и лакът. Концентрацията му отслабна за няколко секунди. Освободен, Крейгмор опита да стреля отново, но внезапното налягане върху аурата му го остави объркан.
Лутър напрегна аурата си максимално, опита да се изправи на крака и падна върху Крейгмор. Хвана едната му ръка, изви я силно и концентрира цялата си енергия върху яростно пулсиращото енергийно поле на злодея.
Получи се ослепителен взрив от енергия на паранормално ниво. Лутър усети, че сетивата за момент намаляха.
Видя устата на Крейгмор да се отваря, може би, за да извика. Но се чу само странен стон, какъвто можеш да доловиш на гробищата в полунощ. Очите му се отвориха широко от уплаха. Крейгмор се дръпна, извъртя се и после застина в неестествена поза. Аурата му изгасна точно като фенерчето преди няколко минути. Пистолетът падна върху бетонната настилка.
Мина сякаш цяла вечност.
Сетивата на Лутър се възвърнаха. Той усещаше, че още стиска ръката на мъртвеца. Пусна я и се претърколи настрани от безжизненото му тяло. За момент остана легнал на пода, за да успокои дишането си и да стабилизира сетивата си.
Чу шептящ звук по стъпалата и после видя блясъка на една аура. Остана неподвижен.
— Уейн, тук съм — извика настойчиво.
Уейн се появи от стълбището. Държеше пистолет. Беше неестествено съсредоточен. Готов да убива.
— Добре ли си? — попита той монотонно.
— Да. — Лутър се отпусна леко. — Той ме чакаше. В засада. Какво правиш тук? Чакай, не говори. Петра е имала предчувствие, нали?
Уейн запази самообладание. Сви рамене и пъхна пистолета в кобура под панталона си.