— И двете имаха предчувствие.
— И двете?
— Грейс и Петра усетиха, че става нещо лошо. Грейс искаше да дойде с мен. Петра едва я възпря.
— Явно трябваше да се вслушам в предупреждението на Рей тази вечер.
— Защо? Рей е обезумял.
33.
— Трябва ли да говоря с нашия човек в полицията в Хонолулу? — попита Фалън Джоунс.
— Не — отвърна Лутър. — Крейгмор стреляше със заглушител. Никой не разбра какво става. Петра и Уейн почистиха мястото.
Лутър и Грейс бяха в апартамента. Той говореше по телефона и крачеше непрекъснато, като се стараеше да пренебрегва последиците от тежкото изгаряне. Грейс се взираше в монитора, сякаш беше кристална топка. Изучаваше ценните си генеалогични архиви.
Налагаше се Лутър да направи усилие, за да се съсредоточи върху разговора с Фалън. Всъщност се нуждаеше от чаша уиски и спокоен сън.
— Какво направихте с тялото? — попита Фалън, лаконичен както винаги.
— На Хаваите сме. Тук е твърде топло. Увихме го в няколко метра найлоново фолио и го натикахме в хладилния склад на ресторанта.
За техен късмет Петра купуваше от най-дебелото фолио, и то в промишлени количества.
— Действате дискретно, нали? Крейгмор беше изтъкнат член на Съвета. Беше в него петнайсет години и се смяташе за един от най-влиятелните хора в Обществото. А сега се оказва, че е бил предател.
— Какъв талант имаше? — попита Лутър.
— Крейгмор можеше да генерира кристали — отвърна Фалън.
— Това пък какво означава?
— Много специфичен талант. Можеше да прокарва енергия през изключително редки скъпоценни камъни. Лазерното фенерче, което ми описа, е работело, като е смущавало и неутрализирало твоята аурата.
— Откъде, по дяволите, се е сдобил с него?
— Добър въпрос. Все още проверяваме това. Със сигурност не е излязло от нашите лаборатории. Най-вероятно е било създадено специално за неговия талант в неизвестната правителствена агенция, за която е работил.
— Работил е в разузнавателна агенция?
— Отдавна. Има над двайсет агенции, занимаващи се с разузнаване и национална сигурност. Някои са информирани и твърдят, че броят им е около трийсет. Всички имат отдели, които са недостъпни и се използват за провеждане на тайни операции. Постоянно някой от тях експериментира с паранормални проучвания. Не биха го признали, разбира се. Те получават официално финансиране от Конгреса. Медиите направо ще обезумеят, ако научат, че федералните харчат парите на данъкоплатците за псевдонаука.
Лутър долавяше внезапния прилив на гняв в гласа на Фалън. Много членове на „Аркейн“ смятаха, че отношението на обществото към паранормалното е отчайващо безинтересно и дразнещо.
— И без това си имат достатъчно проблеми около споровете кое да финансират и кое не. Остава да разкрият, че харчат милиони за паранормални проучвания.
— Но как ще докажем, че хора като теб, мен, Грейс и всички останали в Обществото не са безумци или шарлатани, ако всички продължават официално да отричат съществуването на паранормалното? Получава се параграф двайсет и две. Или нещо като новите дрехи на царя. И това ако не е късогледство… Това е абсурдно.
— Фалън, може ли да се върнем на темата какво да правим с тялото на Крейгмор? Много съм добър в обработването на аури, но дори и аз си имам възможности. Ако някой инспектор, отговарящ за хигиената, се появи в ресторанта утре, може да не успея да му внуша да пренебрегне мъртвеца в хладилника.
— Извинявай. Обикновено не се разсейвам така.
— Знам.
Фактът, че Фалън си бе позволил да се отклони от темата, говореше прекалено красноречиво колко сериозна е ситуацията.
— Не искам да го признавам, но мисля, че това, което вие разкрихте, започва да ме тревожи — продължи Фалън мрачно. — Организацията на „Нощните сенки“ е много по-голяма и развита, отколкото си представяхме. А ние сме сами в тази битка.
Накратко казано, помисли си Лутър, „Нощните сенки“ представляваха реална опасност. Съветът бе ангажиран с тази заплаха, но не беше лесно да се води битка, която да остане незабелязана за обикновените хора.
За повечето хора паранормалното беше равносилно на развлечение. То беше нещо, копирано от телевизията, книгите и филмите. Хората си имаха истински грижи в истинския свят — тероризма, глобалното затопляне. Никой нямаше да повярва сериозно на предупрежденията за неизвестна организация, когато са отправени от друго тайно общество, посветено на изучаването на паранормалното.
Имаше членове на „Аркейн“, които работеха на различни нива в правителствени агенции, полицейски управления и други организации, хора, които „Джоунс и Джоунс“ можеше да призове, но те можеха да осигурят ограничена помощ. Освен това каквото и да предлагаха, трябваше да става неофициално. Никой не желаеше да рискува кариерата си, като оповести, че притежава парапсихични способности.