— Относно тялото — каза Лутър — има два варианта. Или Уейн и Петра да го изнесат с лодката си в морето и да го изхвърлят, или да уредиш транспортирането му до неговото семейство.
— Крейгмор няма семейство. Женил се е три пъти, но няма деца. Според слуховете причината била в него. Последната му жена е починала преди почти десет години. Но все пак трябва да върнем тялото. Той не може просто да изчезне. Ще се породят много въпроси. Трябва да помисля.
Лутър чу, че Фалън използва клавиатурата на компютъра си.
— Добре, изглежда е пристигнал с редовен полет — каза Фалън накрая. — Частният му самолет е в Лос Анджелис. Аз ще изпратя самолет с хладилно отделение, за да прибере тялото.
— Ще има ли аутопсия?
— Вероятно не — каза Фалън. — Ще изглежда, че е умрял от сърдечен удар и е бил открит след известно време. Той беше на седемдесет години. Никой няма да се усъмни какво е причинило смъртта му.
— Но ако има аутопсия?
— Естествена смърт — каза Фалън разсеяно. Вниманието му вече беше насочено към следващия ход в триизмерната игра на шах, която играеше.
— Защо си толкова сигурен в това, Фалън?
— Ти не си първият, унищожил аура.
— Така ли? — Лутър погледна Грейс. Беше загледана в монитора, но той бе сигурен, че тя слуша разговора. — Имало ли е други?
— Известен брой. Това е много рядка способност на таланта да вижда аури. Изискват се способности, надвишаващи скалата, какъвто е твоят случай — и двамата знаем това. Също така навсякъде е документирано, че е имало физически контакт с жертвата, за да може да се премахне напълно енергийното й поле.
— Борехме се — обясни Лутър. Той погледна едната си ръка. — Аз бях застанал върху него.
Фалън бързо потракваше на компютъра си.
— Ще ти трябва известно време да се възстановиш от подобно изгаряне. Трябва да поспиш няколко часа.
— Не думай. — Жалко, че Фалън беше толкова далече, помисли си Лутър. В момента имаше желание да го удуши.
— Има няколко неща, които може би ще искаш да знаеш — продължи Фалън.
— Казвай, слушам те.
— Преди време попаднах на едно старо проучване на Обществото по въпроса. Очевидно да погубиш някого по начина, по който си го направил, се описва като директен контакт, все едно си го убил с голи ръце или с нож.
Лутър стисна бастуна си.
— Много ти благодаря.
— Това обяснява и срива, който следва.
— Какво следва?
— Посттравматичен стрес и така нататък. В проучването пишеше, че последствията са напълно непредсказуеми.
— Хрумвало ли ти е някога да ме предупредиш за всичко това?
— Не — призна Фалън.
— Защо не?
— Ами, първо, няма как да се знае предварително дали някой с твоя талант може да изгаси енергийното поле на друг човек. Това изключва всякакви експерименти, поне в рамките на Обществото. Освен това документите за малцината таланти, успели да генерират такава енергия, винаги са били най-строго засекретени. Обществото не би искало подобна информация да достигне до интернет или таблоидите.
— Не мога да изразя благодарността си, че си опазил тази информация от мен, Фалън.
— Както ти казах, нямаше как да знаем дали го можеш, преди да си го направил. — Пак се чу потракване. — Ето нещо интересно…
— Не съм сигурен, че мога да понеса още интересни новини.
— Според експертите ти не си убил Крейгмор.
— Това звучи все по-налудничаво.
— Ето обяснението — продължи Фалън, без да се впечатлява от липсата на ентусиазъм у Лутър. — Очевидно това, което си направил с твоята аура, е било да отразиш убийствената енергия, която Крейгмор е произвеждал. На практика си направил нещо като огледало. Когато си се докоснал до него, той е получил силен удар от върналата се обратно към него енергия. Тя е създала дисонанс във вълните на полето му и аурата му се е пръснала. По същество Крейгмор е станал жертва на рикошет.
— Хм.
— Повярвай ми, няма следи в подобни ситуации. Ще изглежда сякаш сърцето на Крейгмор е спряло. Може да се случи, без значение какво го е убило.
— Крейгмор беше богат човек — каза Лутър. — Този, който наследи финансовата му империя, може да има въпроси относно смъртта му.
— Преди години Крейгмор е информирал предишния Магистър, че възнамерява да остави цялото си състояние на Обществото за финансиране на проучванията. При дадените обстоятелства се съмнявам Съветът да задава излишни въпроси.
— Двамата с Крейгмор не говорихме дълго в гаража — каза Лутър, — но като имам предвид признанието му, че е бил от „Нощните сенки“, може да е променил решението си за това кой ще наследи богатството му.