— Да, нямам търпение да видя кой ще е негов наследник — каза Фалън. — Изпратих хора в дома и офиса на Крейгмор, за да проучат нещо. Добрата новина е, че той не е открил, че сте разпознали останалите четирима от „Нощните сенки“ в Мауи. Било му е известно само, че се интересувате от Юбанкс, защото „Джоунс и Джоунс“ го разследват за убийство.
— Крейгмор беше в Съвета. Как не е осведомен, че сме разпознали останалите от „Нощните сенки“?
— Не съм давал сведения по този въпрос, касаещи „Нощните сенки“. Зак не информира Съвета за вашето разкритие.
Лутър подсвирна тихо.
— Двамата наистина ли сте се страхували от шпиони?
— Казах ти, Зак усещаше, че „Нощните сенки“ разполагат с човек на много високо ниво в Обществото. Дори мислеше, че шпионинът може да е в Съвета. Големият въпрос сега е колко членове на „Нощните сенки“ са в Обществото.
— Имаш ли някаква представа защо Крейгмор е искал Юбанкс да бъде премахнат?
— Още не — призна Фалън. — Тепърва започвам да работя по този въпрос. Сигурно е свързано с конкуренция помежду им. Може би и двамата са искали да се издигнат на един и същи пост в „Нощните сенки“.
— Но защо, по дяволите, искаше да ме убие?
— Защото ти охраняваше Грейс — заяви Фалън съвсем логично.
Побиха го ледени тръпки.
— Единствената причина той да се интересува от Грейс е, че би могла да разпознае певицата — каза тихо той.
— Точно така. Явно Крейгмор е бил убеден, че ако ние разкрием певицата, ще открием връзка, която ще ни отведе към него.
Лутър се замисли.
— Чудя се защо не е премахнал певицата и така да реши проблема си?
— Казвам ти, тя е професионалист, също като Суитуотър. Не е толкова лесно да бъде премахната.
Фалън приключи разговора както обикновено — без да си направи труда да каже довиждане. Единственият знак, че е затворил, беше неочакваната тишина в слушалката.
34.
Грейс видя, че Лутър затвори телефона и се отпусна на дивана. Разсеяно разтриваше десния си крак, а умората личеше от всяка извивка на тялото му. Последиците от сблъсъка с Крейгмор вече си проличаваха, атакуваха го навсякъде. Грейс помнеше усещането прекалено добре.
— Фалън каза, че Суитуотър продължава да издирва Сирената. Сигурен е, че няма да му отнеме още много време.
— Хубаво.
Тя стана, отиде в кухнята и извади бутилката с уиски от шкафа. Наля щедра доза в една чаша, отнесе я в дневната и я подаде на Лутър.
Той се втренчи в чашата, сякаш не разбираше какво представлява. После я взе и отпи.
— Благодаря. Имах нужда от питие. Или от нещо.
Грейс седна до него. Двамата се загледаха в тъмнината през отворените прозорци към балкона. Грейс постави ръката си върху бедрото му и започна внимателно да го масажира. Той се поколеба, сякаш не знаеше как да реагира. После я остави да продължи и остана мълчалив. След малко отпи отново от уискито си.
— Фалън звучеше странно тази вечер.
— В какъв смисъл?
— Не знам. Различен. Уморен. Разтревожен. Депресиран може би. Или просто смазан. Трудно ми е да го обясня. Никога не съм го чувал да говори по този начин. Винаги е бил…
— Фалън?
— Да, Фалън. Откакто го познавам, винаги си е бил Фалън. Убедителен, решителен, непоколебим, силен. Но не и тази вечер.
— „Джоунс и Джоунс“ е единственото, с което разполагаме, за да спрем „Нощните сенки“. Фалън Джоунс ръководи „Джоунс и Джоунс“. Това означава, че изходът от битката е негова отговорност. Той се нуждае от някого.
— От кого?
Грейс се замисли за това.
— Някой, с когото да може да сподели. Някой, на когото има доверие. Най-вече някой, който да поеме част от отговорността. Асистент може би.
Лутър поклати глава.
— Никога не би наел асистент. Той работи сам. Като мен.
— Но в Мауи ти не беше сам. И аз бях там, забрави ли? И още съм с теб.
— Защото няма да те оставя сама, докато се нуждаеш от бодигард — заяви той и отпи от уискито си.
— Не — отвърна с притихнал глас. — Аз съм с теб, защото искам да бъда.
Той се взря в мрака.
— Да живеем за момента.
— Това е всичко, което имаме, не мислиш ли?
— Не. Имаме и миналото си.
Тя въздъхна.
— Сигурно си прав.
Лутър пак отпи.
След няколко минути тя каза отново.
— Знам какво е.
— Да живееш за момента?
— Не, да убиеш някого с аурата си. И аз съм го правила, забрави ли?
Той я поглеждаше на пресекулки.
— Всъщност Фалън ме увери, че в действителност не сме убили никого. Използвали сме собствената си аура, за да отразим убийствената енергия на нападателя си. Процесът създавал дисонанс във вълните, който водел до пръсване на аурата. Той казва, че са загинали от рикоширал куршум на собственото си оръжие.