— И всичко се повтаря? — попита Петра.
— Да. — Грейс затвори тетрадката. — Чак до наши дни. На места пътеката става малко неясна, но мисля, че намерих нашето сопрано убиец. Ако не греша, тя е прапраправнучка на Ирен Бонтифор. Казва се Вивиан Райън.
Уейн се намръщи.
— Сирената?
Всички го погледнаха.
— Никога не спираш да ме изненадваш — каза Лутър. — Коя, по дяволите, е Сирената?
— Беше голяма звезда допреди няколко години — обясни Уейн. — Имам нейни дискове. Невероятен глас. Но напоследък се позагуби. Не съм чувал нищо за последните една-две години.
— Открих нещо в интернет, прави опит да се завърне на сцената — каза Грейс. — Ще пее Кралицата на нощта при откриването на нова опера в Акейша Бей, Калифорния. Премиерата на „Вълшебната флейта“ е след два дни. О, има и още нещо.
— Какво? — попита Петра.
Грейс притисна тетрадката към гърдите си.
— „Сирената“ е титлата, с която е била известна Ирен Бонтифор.
— Някой от обкръжението на Вивиан Райън да е умрял внезапно?
— И още как.
Лутър се обади на Фалън веднага щом Грейс приключи разказа си.
— Това не ми харесва — в гласа на Фалън личеше недоволство. — Не пасва на модела. Убиецът на Юбанкс е бил професионалист. Крейгмор беше много умен. Не би рискувал с една емоционално нестабилна оперна примадона.
— Нямал е избор, след като Суитуотър му е отказал — каза Лутър. — Трябвало е да действа бързо. Нямало е време да търси друг професионален убиец.
— Тогава как е намерил певицата? — попита Фалън. Той звучеше не само нетърпелив, но и изключително изморен. — Тя не е дала обява във вестника.
— Още работим по този въпрос — призна Лутър. — Виж, има един начин да разберем дали Сирената е певицата, която Грейс е видяла в хотела. Тя трябва да погледне аурата на Вивиан Райън. А това може да стане, като отидем на оперната премиера в Акейша Бей.
Фалън замълча за известно време. Накрая заговори.
— Деветдесет и шест процента съм сигурен, че това ще се окаже загуба на време, но ви давам зелена светлина. Идете на представлението. Нека Грейс я погледне.
— Има малък проблем — каза Лутър.
— Сега какво има?
— Билетите за представленията са разпродадени. Трябват ни, и то на удобни места. Грейс трябва да е близо, за да види аурата на Райън. Иначе не можем да бъдем сигурни.
— Момче за всичко ли съм?
— Ти си по-добър от момче за всичко. Нали си шеф на „Джоунс и Джоунс“.
— Само не забравяй, че се дава бакшиш на човека, който ти намира билети, когато вече са разпродадени.
41.
Малкият град Акейша Бей се намираше на един живописен отрязък от крайбрежието на Южна Калифорния, северно от Лос Анджелис. Решени да му създадат име като средище на изкуствата, неговите жители не бяха пестили средства за новата опера. Входът с арки и колонада придаваше на сградата атмосфера на архитектурно творение, посветено на музиката. Фоайето блестеше като вътрешността на кутия, подплатена с кадифе и пълна с бижута.
Грейс стоеше до Лутър отстрани на елегантната зала и наблюдаваше любителите на операта, които очакваха началото на представлението.
— Права беше — каза Лутър, като се загледа по един достолепен среброкос мъж с официално облекло. — Хавайската риза щеше да изглежда неподходяща. Не съм сигурен, че и сакото и вратовръзката са достатъчни. Трябваше да си донеса смокинга.
— Ти имаш ли смокинг? — попита Грейс.
— Не.
— И аз така си мислех. — Тя се усмихна. — Не се тревожи, в наши дни може да се видят всякакви дрехи в операта — от дънки до смокинги, особено тук, на Западния бряг.
— Повечето мъже са в смокинги и не изглежда да са взети под наем. Дамите са със скъпи рокли и бижута, струващи цяло състояние.
— Хората се обличат по-официално, когато отиват на премиера. Ние изглеждаме добре. Сам каза, че е важно да не се набиваме на очи. Повярвай ми, никой не ни обръща внимание.
Това не беше вярно. Грейс не можеше да откъсне очи от Лутър тази вечер. За пръв път го виждаше облечен в нещо различно от небрежното лятно облекло. Много се изненада, когато той извади от пътната си чанта добре ушит костюм, бяла риза и вратовръзка.
На Хаваите той носеше риза с къс ръкав, бермуди и маратонки и изглеждаше като полицейски детектив във ваканция. По-точно ранен детектив. Тази вечер, облечен в костюм и вратовръзка, той изглеждаше като ранен детектив от полицията, отиващ на работа. Дрехите придаваха вид на хората, но нямаха никакъв ефект върху аурата на Лутър или върху силата, която се излъчваше от него.