Грейс беше напазарувала набързо в търговския център на острова, преди да се качат в самолета. Лутър дойде с нея и прояви забележително търпение, докато обиколиха няколко бутика и два-три скъпи универсални магазина. Тя оглеждаше стоките, които бяха на разпродажба, тъй като не желаеше да харчи прекалено много пари за дреха, която можеше да не облече втори път. „Обличаш се за конкретна мисия“, повтаряше си тя, докато избираше. Но тайно не можеше да устои на желанието да си намери рокля, с която да впечатли Лутър, дори и това да означаваше да оголи повече от чувствителната си кожа, отколкото би искала.
Накрая се появи от пробната на „Нойман Маркъс“ облечена в елегантна черна рокля с широко балетно деколте и тясна пола, която свършваше точно над коляното. Сякаш по поръчка специално за нея роклята беше с дълги ръкави.
Леко присвитите очи на Лутър и удовлетворяващите искри в аурата му й подсказаха, че е намерила идеалната рокля.
— Да вървим да намерим местата си — предложи той.
— Трябва първо да отида до тоалетната. Веднага се връщам.
Лутър я изпрати до вратата. Тя влезе и остана на място. Загледа се възхитена в безкрайната редица блестящи кабинки.
— Леле! — каза тя на привлекателна жена на средна възраст, която миеше ръцете си. — Трябва да има поне петдесет кабинки.
— И още толкова в тоалетната от другата страна на залата — съобщи й доволно жената. — Изглежда не сте от нашия град.
— Да, но съм ходила в доста опери и знам, че кабинките в дамските тоалетни никога не са достатъчно по време на антрактите.
— Кметът на Акейша Бей е жена. Тя отказа да подкрепи строежа на „Гътри Хол“, докато архитектите не й гарантираха, че ще има достатъчен брой дамски тоалетни.
— Такива политици харесвам! — каза Грейс. — Изяснила е приоритетите си, без да усуква. Да се надяваме, че ще се кандидатира за президент.
Грейс се върна при Лутър след малко.
— Изглеждаш прекалено весела, като се има предвид защо сме тук — отбеляза той.
— Открих, че е било излишно да ограничавам приема на течности още в три часа следобед — каза тя.
— Какво означава това?
— В дамската тоалетна имаше поне петдесет кабинки. Преброих ги. А от другата страна на операта има още една тоалетна.
— И?
— И няма да се притеснявам, че ще чакам на опашка по време на антракта. Ако останем до антракта.
Лутър се намръщи.
— Добре ли си?
— Няма значение. Женска работа.
— Тогава ти вярвам.
Разпоредителят ги насочи към местата им на дванайсети ред. Лутър беше доволен.
— Разстоянието е достатъчно, за да я огледаш добре — отбеляза той.
Изведнъж стомахът на Грейс се сви. Сетивата й се пробудиха. Завладя я безпокойство. Откакто Фалън Джоунс беше одобрил пътуването до Акейша Бей, двамата бяха ангажирани с подготовката, дългия полет до Лос Анджелис и после пътуването с кола до градчето. Сега мисълта за това, което й предстоеше, внезапно я връхлетя. Ами ако беше сбъркала? Ами ако беше права?
— Не се тревожи за това — каза Лутър. — Ако тя не е нашата певица, няма да е фатално. Просто сме изгледали една опера.
— А ако тя е жената, която видях в Мауи?
— Тогава ще съобщим на Фалън. Оттам той ще поеме нещата. Ние с теб ще се приберем в Хонолулу утре и ще вечеряме с Петра и Уейн.
И после какво — запита се тя. Тя не живееше в Уайкики. Тя живееше в Еклипс Бей, Орегон. Сама. Не мисли за това. Живей за момента.
— Не виждам смисъл в това — каза Лутър.
Тя се стресна и се обърна към него.
— Какво? Мислех, че току-що се разбрахме… — Тя млъкна, защото видя, че чете краткото описание на сюжета. — А, сюжетът. Никой не е твърдял, че във „Вълшебната флейта“ има смисъл. Но това е Моцарт, така че почитателите на операта да не се суетят за разни подробности.
— Ще го имам предвид.
— Експертите в Обществото са сигурни, че Моцарт е имал паранормални способности — добави тя.
— Така ли?
— Как иначе можеш да обясниш свръхестествения му музикален талант?
— Той бил ли е член на Обществото?
Грейс се усмихна.
— Мисля, че е предпочел масоните.
— Е, добрата новина е, че Сирената се появява в първо действие. — Лутър затвори програмата. — Няма да чакаме дълго, докато получим отговора си.
Светлините изгаснаха и препълнената зала стихна. Увертюрата започна, обливайки публиката с великолепна искряща енергия. Музиката беше сила. Тя можеше да улови и гениалната енергия на един композитор, да я съхрани и да я представя отново и отново на поколение след поколение.