Лутър погледна часовника си.
— Сирената ще бъде заета на сцената още доста време. След това според Грейс тя ще прекара поне час в гримьорната си, за да приема поздравления от почитателите си. После трябва да посети един частен прием. Има предостатъчно време да огледам апартамента й в хотела, където е отседнала.
Грейс се обърна рязко към него, стисна облегалката на седалката с една ръка. Очите й бяха огромни от тревога.
— Не — прошепна тя.
— Направи го! — каза Фалън и затвори. Лутър се усмихна успокоително на Грейс.
— Спокойно. Какво би могло да се обърка?
42.
Грейс крачеше напред-назад в хотелската стая, обвила ръце около талията си. Не можеше да спре да трепери. Лутър я беше оставил преди двайсетина минути. Той вече със сигурност беше в апартамента на Вивиан Райън. „Той е бил полицай“, помисли си Грейс. Лутър знаеше какво прави. Освен това второто действие на „Вълшебната флейта“ още не беше приключило. Точно сега Кралицата сигурно беше на сцената и пееше разтърсващата си ария за това, че е принудила собствената си дъщеря да убие баща си.
„Има още много време“, помисли си Грейс. Райън нямаше да си тръгне от операта, докато не се срещнеше с почитателите в гримьорната си. Тя беше примадона в истинския смисъл на думата, нуждаеше се от възхищение така, както се нуждаеше от кислород. Всичко това се виждаше в аурата й.
Грейс стигна до срещуположната стена, обърна се и тръгна назад. Защо не можеше да се отърве от това ужасно, прокрадващо се безпокойство? Всичките й сетива бяха нащрек. Само дълбокото дишане и постоянното движение й помагаха да не се поддаде на паника. Изпитваше непознато чувство. Тя беше свикнала да се грижи за себе си и да се пази от опасности. Но сега за пръв път, откакто майка й беше починала, се чувстваше ужасена от това, че някой друг е в опасност.
Колкото и близка да беше с Мартин Крокър, никога не беше изпитвала такава тревога, дори и когато бе разбрала, че той е тръгнал стремглаво надолу. Двамата с Мартин бяха приятели и бизнес партньори. Помежду им имаше привързаност, но никога любов. Накрая единственото, което изпитваше към Мартин, беше тъга и съжаление заради неговото предателство. А после беше надделял нейният остър като бръснач инстинкт за оцеляване.
Но с Лутър всичко беше различно. Неговата безопасност беше по-важна за нея, отколкото собствената й. Влюбена съм.
Осъзнаването на този факт я накара да спре рязко пред бюрото. Загледа се в екрана на компютъра. Влюбена съм.
Странно усещане за освобождение премина през нея. Значи това беше да си влюбен. Не беше заради страстта, която беше изпитала в ръцете на Лутър. Не беше заради това, че двамата разбираха и приемаха талантите си и миналото си. Това, което изпитваше към Лутър, включваше всички тези неща, но и нещо друго — една връзка, която беше истинска, неподправена по природа, която се простираше над нивото на думите. Любовта беше възможно най-точното описание, но и тя не беше достатъчна. Грейс знаеше, че каквото и да й донесеше съдбата, тя щеше да носи Лутър в сърцето си до края на живота си.
Нищо чудно, че пишеха опери за такива силни чувства, помисли си тя удивена. Но в същото време имаше един много сериозен недостатък. Сега се чувстваше уязвима по начин, който й бе напълно непознат.
Вече не мисля само за себе си, помисли си тя и се усмихна.
— Добре, значи съм влюбена — каза тя на светещия екран на компютъра. — Това все още не обяснява защо стоя тук и говоря на лаптопа, и съм на ръба да изпадна в паника.
Телефонът й иззвъня и я уплаши толкова силно, че тя извика на глас и подскочи. Чувстваше се като пълна идиотка, втурна се към чантата си и го извади. На дисплея беше изписан номерът на Фалън Джоунс.
— Господин Джоунс — каза тя. — Грейс е на телефона.
— Добре ли си? Задъхана си.
— Добре съм. Чакам Лутър да се върне от хотелската стая на Вивиан Райън. Малко съм притеснена.
— Успокой се. Лутър знае какво прави. Обаждам се, защото агентът, когото изпратих да провери къщата на Уилям Крейгмор, е открил сейф в стената. Един от нашите специалисти успя да го отвори. Вътре са намерили интересни документи. Крейгмор е бил баща на Сирената.
Шокирана, Грейс се отпусна на леглото.
— Сериозно ли говорите, сър?
— Грейс, трябва да знаеш, че аз винаги говоря сериозно. Има още новини. Вивиан Райън има полусестра. Казва се Дамарис Кембъл.
— Тя също ли е певица?