— Не. Изглежда, че Дамарис притежава подобен талант като на Крейгмор. Тя може да генерира кристали.
— Мислите ли, че тя има нещо общо с тази история?
— В момента проверяваме.
Грейс прекара пръсти през косата си, опитвайки се да разсъждава.
— В генеалогичните файлове никъде не прочетох Вивиан Райън да е имала сестра. Нали вие казахте на Лутър, че Крейгмор не е можел да има деца.
— Оказва се, че когато е бил към двайсетгодишен, преди да започне работа за онази неназована правителствена агенция, е депозирал сперма в клиника, която обслужва единствено членове на Обществото.
Грейс замръзна на място така, както когато Сирената бе изпяла високото „фа“.
— Клиниката „Бърнсайд“ ли?
— Точно тя. Мястото изгоряло преди години. Целият им архив бил унищожен. Но имам предчувствие, че Крейгмор носи отговорност, защото е криел файловете за потомството си в онзи сейф. Изглежда е проникнал, взел е документите, които са му трябвали, и после е подпалил клиниката.
— Защо го е направил?
— Този човек е работил няколко десетилетия за тайна правителствена агенция. Тази работа учи човек да бъде параноичен. Искал е да е сигурен, че няма да бъде разкрит от децата си.
— Колко… колко дъщери е имал? — прошепна Грейс и осъзна, че е притаила дъх.
— Две — Вивиан и Дамарис.
Грейс затвори очи — не знаеше дали да се чувства облекчена, или разочарована.
— Сигурен ли сте, че са били само две?
— Записал е много точно това в бележките си. Решил е да намери всичките си деца и разочарован открил, че те били само две момичета.
— Ясно.
— Ти не си негова дъщеря, Грейс. — Гласът на Фалън прозвуча необичайно загрижено. — Помисли разумно. Сигурен съм, че си проверила профила на баща си. Майка ти го е записала, когато те е регистрирала. Той се различава много от този на Крейгмор. Като начало, очите му са били кафяви. Освен това Крейгмор е генерирал кристали, а не е бил стратег.
Тя се почувства като „Титаник“ малко след сблъсъка с айсберга.
— Знаете, че аз също съм дете от клиниката „Бърнсайд“? — промълви тя.
— Аз ръководя агенция за разследвания. За мен е важно да зная повече за агентите си. Бъдещето на Обществото и може би на целия свят зависи от това дали ще успея да се справя поне отчасти с работата си.
— Но как открихте, че съм бебе от „Бърнсайд“?
— Лесно. След като знаех коя си била, преди да станеш Грейс Ренкуист, нямаше проблем да науча за клиниката. Беше при документите за първата ти самоличност.
— О! — Не можеше да го осмисли. Грейс осъзна, че щом той знае за клиниката, е осведомен и за всичко останало.
— Да. Знам за теб и Мартин Крокър — каза Фалън, сякаш беше прочел мислите й, което беше невъзможно. — Кучият син е търгувал с оръжия или наркотици, нали? Кое от двете?
— С оръжия — каза тихо тя. — Но…
— Ти си научила за оръжията, той се е опитал да те убие и ти си отвърнала на атаката му. Предполагам, че така е станало. Добре си се справила.
Тя беше ужасена от небрежния тон, с който той коментираше случилото се в онзи ден на Карибите.
— Аз не целях това. Просто се опитвах да спася живота си.
— Нямам нищо против. Но нямам време за спомени. Имаме си по-важна работа. — Фалън замълча. — Не мога да повярвам, че го казах. Явно трябва да поспя повече. Говорехме за това каква е била връзката между Крейгмор и Сирената.
— А другата дъщеря на Крейгмор? — попита бързо Грейс. — Дамарис Кембъл. Какво е станало с нея?
— Повярвай ми, издирваме я.
— Добре. — Грейс отново потрепери. Тя отхвърли мислите за Крейгмор и клиниката. Лутър беше в опасност. Тя беше сигурна в това. — Трябва да затварям, господин Джоунс. Трябва веднага да се обадя на Лутър.
— Чакай. Не трябва да го правиш. Той работи.
— Трябва да го предупредя веднага да се махне от хотела на Райън.
— Защо?
— Нямам представа.
Тя прекъсна връзката и набра номера на Лутър. Никой не вдигна.
43.
— Фенерът е неудобен — каза жената. Тя държеше лазерния лъч точно върху гърдите на Лутър. — Имах малко по-различен план, но след като си си направил труда да дойдеш тук тази вечер, сигурна съм, че ще измислим нещо. Надявам се, че харесахте изпълнението на сестра ми. Тя е великолепна, нали? Луда, но великолепна.
— Ти си сестра на Райън? — Лутър трепереше и се чувстваше така, сякаш всичките му сили са изчезнали, но досега беше успял да устои на най-лошите ефекти от лазера. Жената очевидно не беше толкова силна като Крейгмор.
— Дамарис Кембъл — представи се тя. — Двете с Вивиан сме полусестри. И двете сме заченати ин витро, от един и същи донор на сперма. Уилям Крейгмор беше баща ни.