Дамарис изглеждаше относително спокойна външно, но аурата й беше нестабилна и черна като ада. Най-различни силни емоции — гняв, отчаяние и страх, пулсираха в целия спектър, осеян от тъмната енергия, причинявана от лекарството.
Лазерното фенерче, което тя държеше, изглеждаше същото като онова, което Крейгмор беше използвал в подземния паркинг. Засега Дамарис не осъзнаваше, че той използва таланта си, за да отблъсква най-тежките му ефекти.
Тя бе настояла той да хвърли бастуна си и сега стоеше подпрян на бюрото. Ръцете му бяха във въздуха, което също му пречеше да пази равновесие. Но освен тези предпазни мерки Дамарис не изглеждаше особено разтревожена. Никой не се отнасяше сериозно към хората с талант като неговия. Като имаше предвид колко лесно го изненада, може би имаше основание за тази липса на уважение.
Дамарис не се изненада от появата му в апартамента на сестра й. Неговата реакция, от друга страна, освен неизбежното „По дяволите“ се изразяваше в прилив на адреналин и предчувствие за нещо лошо. Най-после липсващите парчета от пъзела си идваха по местата. Сега единственото, което Лутър трябваше да направи, бе да остане жив, за да види какво ще се случи.
— Талантът ти е да генерираш кристали, ти не си певица — каза той.
— Да, талантът ми е същият като на баща ми — заяви тя гордо. — Когато той ме откри, беше много щастлив, че талантът му се е предал.
— Той кога те потърси?
— Преди няколко години. Каза ми, че се е погрижил да депозира сперма в клиниката, защото вероятността да остане жив е била малка, след като е работел като шпионин. Искал да остави генетично наследство — за всеки случай. Оказало се, че оцелял въпреки рисковете на работата си, но медикаментите за засилване на парапсихичните способности, с които го тъпчели шефовете му, му причинили сериозни странични ефекти. Един от тях било безплодието. В продължение на години той не искал да повярва. Женил се три пъти, преди да се откаже и да потърси мен и сестра ми.
Лутър я гледаше с недоверие.
— Правителствената агенция, за която е работил, притежавала ли е версия на формулата?
— Агенцията ръководела една лаборатория начело с учен на име Хълси, потомък на Базил Хълси. Това говори ли ти нещо?
— Разбира се. Базил Хълси е легенда в „Джоунс и Джоунс“, и то в лошия смисъл. Причинил е много неприятности в края на деветнайсети век. Класически пример за луд учен.
— Неговият потомък успял да пресъздаде старата формула и я предоставил на агенцията. — Тя стисна презрително устни. — Но добрият доктор така и не успял да се справи с недостатъците и страничните ефекти.
— Никой никога не е успявал — кимна Лутър. — Но хората продължават да опитват.
— Когато агенцията прекратила тази дейност, татко нямал откъде да се снабдява в лекарството. Имал известни запаси, но знаел, че ако не предприеме нещо, ще умре за месец. Шефовете му очаквали той да полудее и да се самоубие.
— И така да прикрие всички следи от малкия им психичен експеримент.
— Точно така — съгласи се Дамарис с горчивина.
— Какво се е случило? Как е успял да оцелее?
— Шефовете му го изпратили на една последна мисия. Трябвало той да премахне доктор Хълси. Но по това време татко подозирал какво ще стане, ако спре да взема лекарството. Поговорил си с доктор Хълси. Той му обяснил точно какво ще се случи, след като запасите му от лекарството свършат. Татко се съгласил да го остави жив при условие, че Хълси продължи да му приготвя лекарството.
— Сделката е устройвала и двамата.
— Единственото, от което Хълси се интересувал, било да продължи с експериментите си. Трябвала му само лаборатория. Двамата с татко сключили сделка.
Прозрението на Лутър ставаше все по-убедително.
— Дяволите да ме вземат! Баща ти не е бил просто член на „Нощните сенки“. Той е основал организацията, нали?
— Да. — Гордост и ярост се изписаха на лицето и в аурата на Дамарис. — В продължение на години се надявал, че Съветът ще прозре истинската стойност и потенциал на лекарството. Бил убеден, че накрая Съветът ще възложи на някого да проведе проучвания.
— Защо да го прави, по дяволите?
— Той имал своя визия за Обществото „Аркейн“. Елитна организация на хора със силни парапсихични възможности, способна да контролира правителства, корпорации и научни изследвания в най-различни сфери.
— Но това не се е случило и никога няма да се случи!
— Не — съгласи се тя уморено. — Единствената причина баща ми да създаде организацията „Нощните сенки“ е защото е бил принуден да признае, че Съветът няма да позволи на учените да работят по формулата. Не и докато е жив. Бил твърдо решен да създаде това, което Обществото отказвало да направи. Искаше да остави трайно наследство. А сега той е мъртъв заради теб. Кажи ми какво се случи на Хаваите.