Усещането за огън и студ го караше да усеща тръпки, но Лутър се отпусна леко. Фалън и Зак Джоунс бяха успели. Крейгмор беше отишъл в онзи гараж с мисълта, че единственият му проблем е прекалената амбиция на Юбанкс. Той изобщо не беше разбрал, че Юбанкс и още четирима високопоставени членове от „Нощните сенки“ бяха идентифицирани. Точка за „Джоунс и Джоунс“.
— Крейгмор е дошъл при мен, защото е знаел, че може да се добере до Грейс чрез мен. Страхувал се е, че Грейс може да идентифицира Сирената.
— Да. — Дамарис стисна лазера. — Той каза, че трябва да се отървем от жената, която е видяла Вивиан в Мауи. После реши сам да се погрижи за проблема. Но ти си го убил, нали? Как го направи? Той беше невероятно силен.
— Всеки допуска грешки от време на време. Виж мен например.
— Татко никога не се проваляше — отново бе пламнала от гняв. — Той беше оцелял въпреки рискованите задачи, които са му възлагали в продължение на години, после беше си намерил място в сърцето на Обществото „Аркейн“. Той беше в Съвета. Никой не го подозираше.
— Е, всъщност това не е съвсем вярно. Малко след като е заел магистърския пост, Зак Джоунс е усетил, че има проблем с човек, който е на много високо място в организацията. Веднага е взел предпазни мерки.
Тя го погледна с отвращение.
— Не е подозирал татко. Не би могъл. Баща ми беше прекалено умен, за да бъде разкрит.
— Крейгмор е бил добър и е имал достатъчно време да прикрие следите си, преди Зак да поеме управлението на Обществото. Но Зак и Фалън следяха всички в Съвета. Нямаше да им отнеме още много време да разкрият, че баща ти е предателят.
— Той не беше предател, дяволите да те вземат! Той правеше каквото трябва, за да оцелее. Без редовни доставки на лекарството щеше да загине. Той знаеше, че никога няма да убеди Съвета за разрешение.
— Но той не е приготвял количества само за себе си, нали? — попита тихо Лутър. — Той е основал „Нощните сенки“. Видял е пътя към властта и е тръгнал по него.
— Млъкни! Ти уби баща ми и ще си платиш за това. Но първо трябва да разбера как си го направил. Трябва да знам.
Той отново напрегна сетивата си и се насочи към аурата й.
Енергията се изливаше в различни посоки на спектъра. Паниката й ставаше все по-силна. Както и тъмните пулсации.
— От колко време вземаш лекарството? — попита той тихо.
Това я изненада. Тя застина. После лазерът в ръката й потрепери. Лутър усети как напрежението отслабва.
— Как позна, че го вземам? — прошепна тя.
— Разчитането на аурата не се възприема като талант с особено значение, но понякога върши работа.
— Татко не искаше да вземам формулата заради страничните ефекти. Но аз настоях. Бях едва седма степен. Исках да бъда негова истинска наследница.
— Крейгмор е бил прав за страничните ефекти. Най-същественият е, че щом си започнал, не можеш да се откажеш. Спреш ли да го вземаш, умираш. Какъв е запасът ти?
Тя сякаш се затвори в себе си. За пръв път паниката и отчаянието се изписаха и на лицето й.
— Имам за следващите три седмици — каза тя спокойно. — Течната версия на формулата не издържа повече от месец дори и при идеални условия. Затова бе толкова важно Юбанкс да произвежда лекарството на капсули.
— Защо не си в операта, да гледаш представлението?
— Исках да отида — прошепна тя. — Но не се чувствам много добре. Мисля, че съм алергична към формулата. — Устните й посърнаха. — Може би ще ме убие още преди да съм изразходила запасите си.
— Защо не сключим сделка? — предложи Лутър.
— Не искам никакви сделки. След три седмици ще бъда мъртва. Ти не можеш да ми предложиш нищо. Дойдох тук да се сбогувам със сестра си.
— А какво ще кажеш за дълъг живот, чак докато остарееш? Проявяваш ли интерес?
— За антидота ли ми говориш? От баща ми знам, че в лабораториите на Обществото работят по антидота, но още не са го усъвършенствали. Дори и да е готов, Съветът няма да ми позволи да го използвам.
— Това решение не зависи от Съвета. Зак Джоунс може да го разреши сам и ще го направи, ако Фалън Джоунс го посъветва. Трябва обаче да ти кажа, че на този етап антидотът е в експериментална фаза. Има много неизвестни. Но ти нямаш какво да губиш.
Дамарис се вторачи в него, не смееше да помисли за подобно нещо.
— Защо Зак Джоунс би ми позволил да взема антидота?
Сега лъчът беше съвсем отслабнал. Дамарис беше съсредоточена изцяло върху възможността за оцеляване. Лутър спря да трепери и започна отново да диша равномерно.
Той максимално напрегна сетивата си и изпрати вълна от потискаща енергия към аурата на Дамарис. Лазерът падна на пода. Тя не забеляза, защото едва държеше очите си отворени.