— Ще видим как ще се развият нещата. Всички разправят, че при първия процес картите са били белязани.
— Така си е. Но ти знаеш, че мястото ти е в затвора. Не мога да повярвам на късмета си — продължи Тони, а раменете му подскачаха заедно с трамвая. — Да се натъкна просто ей така на теб. Трябва да си запиша твоята гледна точка за процеса. Ще напиша статия по въпроса веднага щом приключа с историята около ОМС. Тук съм заради срещата, която провеждат. Ще пуснат репортажа в Тълса Уърлд. Интервюирам някои от момчетата, които живеят тук и работят в мините. — А след малко добави: — Джак, ще възразиш ли, ако попитам накъде, по дяволите, си тръгнал?
— Сега съм в Месина, в момента я разработват „Крейг Вали“, близо до Хартсхорн? Само че се съдят с миньорите, така че се оглеждам за нещо друго. От вонята там стомахът ми напоследък започна да се обажда. От онези стари мулета и задушливите им газове.
— Наистина ли си болен?
— Още откакто се захванах с миньорство. Мисля си да се върна обратно и да започна работа при баща си.
— Я кажи, как успя да свършиш толкова много неща от кръчмата насам? Отишъл си право в Канзас Сити, но не си останал.
— Разгледах някои забележителности.
— Ограби банка?
— Откъде ти хрумна?
— Пишеше го във всеки вестник.
— Да ти се намира някой от тях?
— Изрязвах статиите и след това отразих случая в „Истински детектив“. Не мога да повярвам, че си на свобода и се разхождаш наоколо.
— Вече ти казах, пуснаха ме под гаранция.
— Няма ли заповед за задържането ти?
— Не мога да ти отговоря със сигурност какво са намислили шерифите.
Продължиха да се возят мълчаливо, а Джак пушеше цигарата си. Накрая каза:
— Докато разговарях с Гайтън, бях отседнал в „Олдридж“.
— Къде живеехте в Канзас Сити?
— С Хайди наехме една къща.
— Мислех, че си се прибрал веднага.
— Вече ти казах, разглеждах забележителностите.
Тони се поколеба, преди да продължи:
— А случайно да си се натъквал на Елъди?
— Да. Добре е.
— Не я видях, докато прибирах колата — обясни Тони. — Исках, но… Беше ми оставила бележка, питаше дали искам да се съберем, само че… не зная.
— Помня, че докато още бяхме в кръчмата, проявяваше интерес към нея. Някога опитвал ли си я отзад? Хайди казва, че промяната й харесвала. Обаче вече не се занимава комерсиално… както му вика Хайди… сега сервира коктейли. Срамота, така казах на Хайди.
Отново потънаха в мълчание. Трамваят се люлееше и тракаше на кръстовищата, а Джак буташе миньорите, които се удряха в него, увиснали на каишите.
Тони попита:
— Мислиш, че трябва да отида да я видя, а? В Канзас Сити?
— Кого, Елъди? — попита Джак. — Според мен си се разтъжил за нещо, което изобщо не ти липсва.
Слязоха от трамвая в източния край на Хартсхорн, само на няколко пресечки от пансиона, където беше отседнал Тони и където държеше колата си. Каза на Джак, че от два дни лети по релсите, за да разговаря с миньори. Джак обясни, че се е върнал единствено да прибере дрехите си от китайската пералня — причината, поради която носел работния комбинезон. Надявал се жълтурковците да не са съсипали ризите му.
Тони изобщо не успяваше да открие смисъл в думите му.
Като например, че беше прекарал следобеда със Сесил Гайтън и Сесил го накарал да отиде да си прибере дрехите и да се върне обратно.
— Но ако те интересува гнилата игра на онзи процес… Говорих със Сесил за изслушването. Твърди, че щял да извика като на парад всички свидетели, за да разкажат за страха си да не изгорят живи, след което ще си изляза като свободен човек от залата.
— Ами банката в Канзас Сити?
— Северен Канзас Сити. Сесил казва: „Знаеш ли, че няма нито един свидетел на убийството на онзи охранител в банката?“ А аз: „А ти знаеш ли защо? Защото на всички свидетели им е платено да си затварят устата от човек, който не иска да ме изпратят на електрическия стол. Вместо това иска да ми напъха краката в циментова вана, да остави цимента да стегне и да ме хвърли на дъното на река Мисури. Така си решават проблемите там.“
Тони рече:
— И кой е този човек?
— Работи директно за Бос Пендергаст… ако те интересува добра история за политическия климат там. Та същият този тип твърди, че му дължа две хиляди и петстотин долара. Аз пък твърдя, че не му ги дължа и не смятам да му плащам. Какво ще направи по въпроса, ще дойде чак до Оклахома, за да ме намери?