— Намерили са колата ти във Вайан.
— В по-добра форма, отколкото когато я открадна предния път.
— Да е споменавал по някакъв повод Вайан? Натъквал ли си се на нещо, докато душеше наоколо за онази статия?…
— Още не съм започнал да я пиша. Точно за това щяхме да говорим с него, за миналото му.
— Значи Вайан не ти говори нищо?
— Неколцина от онези нехранимайковци от Куксън Хилс бяха от там. В Макалистър може и да се е запознал с някой от тях.
Карл кимна.
— Ето нещо, което мога да проверя. Джак е откраднал друга кола във Вайан, същата като твоята…
— Същият модел — съгласи се Тони — и е минал през Стилуел. Чудех се дали не се е отбил в Хилс — това е любимо място за криене на бегълците, само че преди два месеца в района имаше голяма хайка. Стотици шерифи и хора от националната гвардия. Все едно бяха тръгнали на лов за тигри. Да видим сега… от Стилуел е отишъл в Мъскоугий, откраднал нова кола… друг форд… и още половин дузина регистрационни табелки. Откраднеш ли форд, ти остава само да пъхнеш една монета в стартера. А след Мъскоугий, изглежда, се е запътил насам.
— Но е стигнал само до Сапулпа — намеси се Карл, — където дирята свършва. Някога да е споменавал Сапулпа?
— Говореше за някакъв петролен парцел, където чистел цистерни. Точно тогава подпалил една и баща му го напъхал в затвора. Но съм сигурен, че повече не е работил там. После разправяше, че копаел въглища в Хартсхорн, но си направих труда да проверя и се оказа, че през последните седем месеца е бил в Макалистър и е чакал обжалването.
— Някога ходил ли си в Сапулпа? — попита Карл.
— Минавал съм от там. Най-накрая бяха павирали всички улици.
— Знаеш ли кой живее там? Приятелката на баща му, Нанси Полис.
— Ами тя и Джак няма как да са приятели, нали? Но пък кладенците на баща му са там… Може да познава хора, които да помоли за убежище.
Близо е до Тълса и освен това знаем, че беше тук само преди час.
— Обаче той не подозираше, че ще идвам в хотела — рече Карл.
— Именно, няма начин да го е знаел.
— Трябва да ме е проследил с колата по „Шайен“.
Тони кимна и рече:
— На улицата е имало прекалено много хора, за да се прицели както трябва. Решава, че си се упътил към хотела, и отбива.
— Точно тогава го виждам — продължи Карл. — Само дето в колата не е бил Джак Белмонт.
Последното накара Тони да се намръщи.
— Но нали ти е казал, че ще те застреля?
— Там е цялата работа — обясни Карл. — Щом ти го е казал, знаеш, че наистина го мисли. Не Виждам как е могъл да стреля три пъти и да си е плюл на петите. Бях му на мушката, от какво толкова се е уплашил? По-скоро щеше да се покаже, за да ми натрие носа. Джак Белмонт никога не би си тръгнал с пълно оръжие.
— Не каза ли на репортерите, че си сигурен, че е бил Джак?
— За да бъде сигурен човекът, който натискаше спусъка, че не съм го видял. А ако Джак надникне във вестника, ще разбере, че съм го обидил… Казах, че не му е стискало да свърши работата както трябва… и освен това си има съперник. Басирам се на долар, че ще ме потърси.
— Знаеш кой е стрелял по теб?
— Ще се обадя по телефона и тогава ще зная със сигурност, но мисля, че беше един тип от Канзас Сити, Луиджи Теса.
По устните на Тони плъзна усмивка.
— Имаш предвид Лу Теса от Кребс?
— Познаваш ли го?
— От „Истински детектив“ искат материал за него. „Черната ръка отново тероризира“, разпространява ужас и смърт. Смятат, че списанието ще се продава като топъл хляб, ако включат Теса. А и ме попитаха дали мога да напиша нещо за Черната ръка още когато започнах при тях.
— Искаш ли да се срещнеш с него? — попита Карл. — Ще видя какво мога да направя.
Теди Риц каза:
— Не мога да си представя защо ти е да ми се обаждаш?
— Да си изпращал Луиджи в Тълса?
— Какво се е случило с него?
— Ти ли го изпрати?
— Идеята беше негова. Ако те очисти, си получава работата обратно.
— Уволнил си го?
— Естествено, че го уволних. Какво стана?
— Стреля три пъти по мен в гръб и побърза да си тръгне.
— Лу би дал всичко отново да стане телохранител в бизнеса.
— Преди да си тръгнем, му казах, че няма да изкара дълго.
— Аз му казах същото. Какво още да направя?
— Обади му се и го уволни отново.