— Следващия път може и да му излезе късметът.
— Добре де, дай му адреса ми, „Саут Шайен“ номер 706.
— Искаш да те посети?
— Не искам постоянно да се оглеждам през рамо.
— Нали знаеш, че е от Оклахома?
— С две висящи дела за убийство.
— Е, значи и преди се е справял някак. Дай му шанс.
— И двата пъти изненадал жертвите си. Не са го видели.
— Голям боклук, а? Ами Белмонт?
— И той е някъде наоколо.
— Четох за бягството му, с трамвай.
— Защо не пусна Луиджи след него?
— Щеше да прецака работата.
— Твърдеше, че можел да му излезе късметът.
— Как щеше да го открие?
— Чувал ли си се с Луиджи?
— Обади се и каза, че почти те е уцелил.
— Вярно?
— Каза и че няма да се бави много.
— Къде е отседнал?
— Ако споделя с теб, ще го издам.
— Че какво му е лошото?
— Няма да е честно.
— Няма да е честно!
— Все едно да го изтропам.
— Тогава му дай адреса ми.
— Виж, не знам…
— И без това може да го намери, каква е разликата?
— Не си го записах.
— „Саут Шайен“ номер 706, втората врата.
— Мислиш, че ще почука на вратата?
— Мисля, че ще ме изчака да изляза.
— Ще го очистиш ли?
— Имаш предвид дали ми се иска?
— Какво казваше винаги? „Ако се наложи да извадя оръжието си… ще те застрелям.“ А? Харесва ми — рече Теди.
А Карл отвърна:
— Предай му къде живея. Предай му и че има един репортер, който иска да поговори с него.
Лули беше в кухнята, за да направи по един „Том Колинс“ — на Карл без черешката, понеже винаги я вадеше и пускаше в пепелника, а тя пък трябваше да я извади, преди да са започнали да тръскат пепел върху нея и да стане пълна каша. Карл влезе и тя го попита дали е успял да се свърже с Теди.
— Да, но каза, че старият Луиджи действал сам. Каза и че го уволнил, но ако Луиджи успеел да приключи с мен, щял да размисли и да го наеме отново. Попитах го къде е отседнал, а той отговори, че нямало да е честно да ми каже. Представяш ли си?
— Не — отвърна Лули със сладко мустаче от пяна на горната устна.
— Кога изобщо Теди е бил честен с някого? Спомняш ли си как си излезе с чека ти от банкерската асоциация?
— Не може да изпраща някой да те застреля, а после да споделя с теб къде е отседнал.
— Каза, че не го е изпращал.
— Е, знаеш, че го е направил. Защо му е иначе на Лу да идва на своя глава?
— За да си върне, задето не ми се опъна. Тъй че рекох, хубаво, дай му адреса ми, и му го продиктувах.
— Казваш на човека, който иска да те застреля, къде живееш? — попита Лули.
— Няма да почука на вратата. Ще ме изчака да изляза, на сутринта. Точно така трябва да постъпи. Ако аз исках него, щях да го намеря и да му сложа белезниците.
— Като излезеш на сутринта — попита Лули — и знаеш, че ще те чака, какво ще направиш?
— Ще измисля нещо. Междувременно, докато работата не приключи, ще се наложи да отседнеш в „Мейо“. Говорих с онази помощник-управителка, в случай че някой път…
— Уинона?
— Така ли се казвала? Споменах й, че става дума за Правосъдното министерство и си издействах намаление. Като за федерален свидетел.
— Няма да отида — заяви Лули. Беше сложила ръце на хълбоците си. За Карл това беше лош знак. Тя продължи: — Няма те през повечето време и изведнъж ми сервираш това. Сега си тук, но караш мен да си тръгна.
— Последният път ти хареса, нали?
— Разполагах с апартамент.
— Това ли било? Всекидневна, която няма да използваш?
— И фризьорка.
— Ще видя какво мога да направя.
— И ще нощувам в същия апартамент, а не в някоя стаичка.
— Знаеш ли кого видях във фоайето, докато разговаряхме с Тони Антонели? Амелия Ерхарт.
Лули изпи още един „Том Колинс“, Карл мина на бърбън, а след това се преместиха на дивана и известно време се целуваха, без да са сигурни дали да стигнат докрай, преди да ядат, или да изчакат и първо да се нахранят, понеже Лули готвеше пиле във фурната. Телефонът иззвъня. Лули заяви:
— Явно ще ядем и ще го направим довечера, по обичайното време.
Карл отиде в кухнята и вдигна слушалката.
Джак Белмонт каза:
— Хей, Карлос, значи този тип стреля по теб, докато влизаш в хотела, после си плюе на петите и ти решаваш, че съм бил аз? След като се е опитал да те гръмне в гърба? Казах ти, че ще те очистя на място, но няма да е в гръб. А ако се наложи, ще извикам името ти. Знаеш ли кой ми се струва, че е бил?