— Същият.
— Лу Теса.
— Обадих се на Теди, за да се уверя. Каза, че Луиджи дошъл на своя глава.
— Аха, след като му сви фасона. Но си е все същият боклук, а? Не съм изненадан, че е стрелял по теб и после е избягал.
— Попитах Теди, защо не го пусне след теб. Но той отговори, че никога нямало да те намери.
— Ти също няма да успееш — рече Джак. — Дори не можеш да си представиш къде съм в момента.
Карл попита:
— Сапулпа? — И остана заслушан в мълчанието.
— Ходил съм веднъж там, още когато бях с Емет Лонг. Отседнах в хотел „Сейнт Джеймс“. По това време Хайди чистеше стаи. Бяхме двамата с Норм Дилуърт. Качвах й се всеки път, когато Норм не гледаше. Вече нямам нужда от нея, но това момиче все още ми е любимо.
— Още ли ти се иска да ме застреляш? — осведоми се Карл.
— И още как. Нали се заклех.
— Искаш ли да ти дам адреса си?
— Известно ми е къде живееш, Карлос, на „Шайен“. Антъни ми каза. Твърди, че не е влизал в апартамента ти, но е посещавал баща ти, някъде в Окмългий, във фермата за пекани. Сподели и че му било приятно да разговаря с него. А за теб каза само, че когато си отвориш устата, променяш темата точно по средата на разговора.
— Така ли било? — попита Карл.
— Тони ми подшушна, че двамата с Лу-Лу понякога посещавате стареца. Може пък да ти направя и аз едно посещение във фермата. Какво ще кажеш, да приключим цялата работа като каубоите? Мислих по въпроса и според мен искам да бъда лице в лице с теб.
— Ако предпочиташ, може направо да се видим някъде?
— Налага се да бъде изненада.
— Не ми е проблем да дойда където и да си се скрил — уточни Карл.
— Човече, само ако знаеше… През последните няколко дни се сдобих с доста повече уважение…
Ще спра дотук, преди да издам всичко. Ще се погрижиш ли за Лу Теса?
— Надявам се.
— Добре тогава, след това съм аз. Доскоро.
Джак затвори телефона.
Карл се обърна към Лули, която тъкмо проверяваше пилето във фурната.
— Знаеш ли кой беше?
— Твоето приятелче Джак. Веднага ми стана ясно.
— Умира си да ми каже къде се крие, понеже никога не бих му повярвал.
— У дома си е — рече Лули, — при мама и тате, под носа ти, в Тълса.
— Мислих по този въпрос — кимна Карл, — само че майка му ми каза, че ще го застреля, ако се появи на прага й. А той със сигурност е наясно, че би го сторила.
— Наистина ли го вярваш?
— Показа ми един тридесет и втори калибър. После Джак започна каза нещо от сорта на: „През последните няколко дни се сдобих с доста повече уважение…“ И спря. А след това: „Преди да издам всичко.“
— Повече уважение към какво? — попита Лули. — Човек? Място? Начин на живот? Вид работа?
— Попитах го дали не е в Сапулпа — продължи Карл — и явно го изненадах. Там е пансионът на приятелката на баща му.
— Джак познава ли я?
— Чух, че някога се опитал да я отвлече.
Вече почти беше стигнал до дома й и все още не беше решил как да си изиграе картите.
Не точно победен, но с шапка в ръка? „Мис Полис, помните ли ме? Аз съм синът на Орис Белмонт, Джак.“ След което да се надява, че тя ще долови промяната в него, понеже е произнесъл думите с такъв тон, че е успял да докосне сърцето й, да й внуши едва доловимо усещане, на което не може да устои.
Само дето онзи път, когато я отвлече и осъзна, че Нанси го познава много добре, тя беше казала: „Ако искаш да бъдеш истински престъпник, по-добре се заеми с обири на банки.“
Трябваше да й го напомни.
„Нанси, помниш ли какво ми каза онзи път в къщата на Норм Дилуърт? Близо до Кийфър, точно до железопътната линия?“ А сетне с нещо като широка усмивка: „Е, послушах съвета ти.“
Или пък да й каже истината.
„Нанси, винаги съм мислил за теб като за жена, която по всяко време си умира да скочи гола в леглото с мъж, и дори бих си те представил с Орис Белмонт, ако не исках аз самият да се намърдам между краката ти.“ А после: „И понеже изпитвам такава страстна привързаност към теб, ще ми е страшно неприятно, ако се наложи да те застрелям.“
Нещо в този дух, но по-деликатно.
Беше паркирал колата зад хотел „Сейнт Джеймс“ и измина пеш трите пресечки до голямата двуетажна дъсчена къща, боядисана в бяло — поддържана, с цветя по лехите отпред, скрита зад младите дървета с див рожков на улицата.