Полицията в Сапулпа телефонира на шерифската служба в отговор на масовото издирване на Джак Белмонт: разполагаха с един форд купе, откраднат в Мъскоугий, който можеха да проследят обратно до края на трамвайната линия. Шерифите на свой ред начертаха линиите между откраднатите коли, стигайки чак до Антъни Антонели в Хартсхорн, където Белмонт му беше задигнал форда. Вече разполагаха с причина да смятат, че Джак е в Сапулпа.
На следващия ден Карл показваше снимката на Белмонт около хотел „Сейнт Джеймс“, но без особен успех. Сега седеше в понтиака си пред хотела и се опитваше да реши сам за себе си дали Джак би отишъл да се види с приятелката на Орис.
Защо? Понеже двамата с баща му бяха особено близки?
В секундата, в която й обърнеше гръб, например отидеше да пусне една вода, Нанси щеше да изтича от къщата и да спре първото ченге.
В разговора, който водеше в главата си, Карл си каза: „Сигурен си, а? Ами ако двамата вече са се срещали… нещо, което Джак със сигурност би намерил за забавно… през последните няколко години, в които татко му й е купувал разни работи, като онзи шевролет купе, модел ’32-ра?“
В кръчмата Норм му беше казал, че Джак се е опитвал веднъж да я отвлече. Когато двамата бяха драснали клечката на онази цистерна, а Джак я отвел в къщата на Дилуърт недалеч от Кийфър. Нанси обаче го познала, тъй че отвличането не се получило.
Тогава в кръчмата Карл се бе занимавал с прекалено много неща едновременно, за да му обърне по-специално внимание. Но като се замислеше за случая с опожаряването на цистерната, си спомняше, че макар Джак да бе влязъл в затвора, Нанси Полис така и не бе подала оплакване за отвличането.
В този момент можеше да направи единствено следното — да се отбие у тях под предлог, че разследва слуховете за отвличането.
Най-накрая, а? Бяха минали само седем години.
Джак беше във всекидневната. Току-що бе видял през отворената врата как понтиакът отбива отпред и веднага бе извикал:
— Нанси? Къде си?
Тя отговори съвсем тихо:
— Горе.
— Погледни през прозореца.
— Какво има?
— Просто хвърли един поглед.
Затича се нагоре по стълбите, като взимаше по две стъпала наведнъж и едва успяваше да се задържи на крака, понеже те бяха излъскани, а той беше все още по чорапи. Нанси бе до прозореца в спалнята, която бяха използвали предната вечер. Леглото още не беше оправено, наоколо цареше пълен хаос. Тя не отделяше поглед от седана, паркиран на улицата, и мъжа в светлосив костюм и панамена шапка, който вървеше по пътеката. Без да има и най-малка представа кой е, тя каза:
— Прилича ми на застрахователен агент. Ако не се появя на вратата, ще си отиде.
— Ще ти се наложи — настоя Джак. — Широко отворена е, за да се проветрява къщата. Освен това си пуснала онази плоча с Лани Рос.
— Вероятно просто продава нещо.
— Значи няма да възразиш, ако се отърва от него. — Джак пъхна ръка под възглавницата, извади автоматичния 45-ти на Фаусто Баси и каза: — Миличка, това е онзи шериф, Карл Уебстър. Можеш ли да си представиш? Той е при мен.
— Нали няма да го застреляш наистина? — усмихна се несигурно Нанси, за да му позволи да се досети, че за момент е успял да я заблуди.
Джак отвърна:
— Налага се да поговориш с него, докато си обуя обувките. Иначе носи лош късмет, още откакто са застреляли Били Хлапето по чорапи. Говоря ти светата истина. Попитал: „Кой е?“. Искал да знае кой е дошъл да го види по тъмно.
Сега вече думите й прозвучаха по-скоро решително, отколкото нервно:
— Джак, няма да го убиваш в къщата ми и да ме замесваш.
Добре беше, че използваше главата си, вместо да се паникьосва, а и в казаното от нея имаше смисъл, но някак не успя да го разчувства. Той хвърли пистолета на възглавницата и седна от едната страна на леглото, за да си завърже обувките. После рече:
— Мислех, че искаш да бъдеш приятелка на гангстер.
Тя не отвърна. Джак се огледа с обувка в ръката и видя, че Нанси е застанала до леглото и държи пистолета на Фаусто.
— Смятам да изхвърля това нещо през прозореца, след което ще закрещя с цяло гърло и ще изтичам надолу по стълбите — каза тя.
На вратата се позвъни. В спалнята натегна мълчание, докато Джак най-после не рече:
— Положението изведнъж става малко по-напечено и вече не искаш да ми бъдеш приятелка? Веднъж ми се наложи да обирам банка с нервна жена и ти казвам, че не беше никак забавно.