На вратата отново се позвъни.
— Жалко обаче, понеже си умна женичка. Постара си от мен, но мисля, че щяхме да се разберем някак. Поне за известно време — продължи той. — Хайде да го направим, когато се върнеш?
Съблякоха се в друга спалня, за да използват чистите завивки.
— Питаше защо няма свободни места, след като съм била сама. Отговорих му, че се каня да чистя, така че искам къщата да е празна.
— Пита ли дали съм идвал?
— Аз започнах разговора. Попитах го дали става въпрос за Орис Белмонт? Държах се нервно. Той отвърна, не, за сина му, Джак. Започнах да клатя глава и да твърдя, че не съм те срещала през живота си, а той ми разправя за времето, когато си искал да ме отвлечеш. Ето за какво била цялата работа. Заради онази глупава идея, която ти беше хрумнала, сякаш никога нямаше да се сетя кой си. Попита ме дали съм те виждала оттогава. А аз: „Смяташ ли, че е възможно?“
— След като слезе долу — рече Джак, — си помислих, че мястото не е подходящо да го убивам, понеже щеше да ни се наложи да се отървем от тялото… макар че моментът беше идеален. Щях да сляза по стълбите и да го изненадам… Не, първо ти щеше да му кажеш, че си заета.
— Точно тъй му рекох — че трябва да се залавям да чистя къщата.
— Виждаш ли, а после заявяваш, един момент, имаш изненада за него, а аз слизам. Той не може да повярва, че съм аз. Двамата вадим оръжия и аз го бия с част от секундата.
Нанси уточни:
— Ако той не те изпревари.
Приключиха със сериозната любов и Нанси се облече, за да отиде до бакалията и да напазарува за обяд. Джак й напомни да не забравя да купи вестник, а той щял да остане и да си почине малко.
Веднага щом Нанси се озова навън, вече бе започнал да рови из спалнята, където бяха прекарали нощта. В килера намери един стар триреден костюм на баща си заедно с няколко вратовръзки и половин дузина бели ризи в шкафа. Костюмът вероятно беше още от двайсетте години. След това започна да тършува из писалището й и намери вътре малко повече от триста долара. Когато Нанси отби с шевролета пред страничната врата, за да й бъде по-удобно да разтовари покупките в кухнята, той вече беше облякъл костюма и една от ризите и си бе сложил вратовръзка.
Когато Джак влезе, Нанси слагаше някаква торба на масата. Той видя, че до нея е оставила днешния вестник и ключовете от колата.
— Облякъл си костюма на баща си — каза тя.
— Мислиш ли, че ще възрази?
— Изненадана съм, че ти става.
— На кръста ми е широк.
— Стои ти прилично. — Помълча и попита: — Каниш се да си тръгваш ли?
— Обмислях възможността.
— Тъкмо щях да приготвя нещо за хапване. Взела съм хубави телешки пържоли, домати, царевични кочани…
— Най-добре да тръгвам — прекъсна я Джак. — Чудех се дали да не взема колата ти.
— А, значи ще се върнеш?
— Съмнявам се.
— Как тогава ще ми взимаш колата?
Джак разкопча сакото. После рече:
— Няма да ти трябва. — Измъкна пистолета на Фаусто от колана си и стреля два пъти в Нанси, която гледаше право в него.
Макмеън разправи на Карл как единствената причина, поради която цветнокожата слугиня на мис Полис минала през пансиона сутринта, била, че искала да си вземе парите за последните три дни, тъй като нямала представа кога отново ще я извикат на работа, щом онзи мъж бил в къщата. Погледнала полицейската фотография, същата, която Карл беше оставил в управлението предния ден, и казала, че това бил той, мъжът от къщата.
Карл отново отиде с колата до Сапулпа и заедно с Дженива и още двама детективи мина през цялата къща. Дженива твърдеше, че вече били почиствали през пролетта и че човек не правел основно почистване през юли. Детективите смятаха, че Белмонт е оставил там чифт работни дрехи с етикет СОБСТВЕНОСТ НА ЩЗО, но нямаха представа какво беше носил на излизане. Предния ден патоанатомът беше откарал тялото на Нанси в моргата с вероятна причина за смъртта огнестрелни рани в областта на гръдния кош, поне докато не минеше аутопсията.
Веднага след като Карл беше разговарял с нея.
С Джак в къщата.
Но щом се беше спотайвал в къщата и очевидно искаше да застреля Карл при първата удала му се възможност, защо не го беше сторил?
Макмеън спомена това на глас и Карл мисли по въпроса през цялото време, докато шофираше към къщи, представяйки си Нанси във всекидневната, отговаряща на въпросите му. Беше се вслушвал внимателно в тона й, но така и не бе останал с впечатлението, че е нервна или че се опитва да скрие нещо.