Разпозна Уолтър веднага благодарение на дървесния ствол, който изникваше вместо врат от плещите му тип Чарлз Атлас. Уолтър пък разпозна Джак от снимките му по вестниците, както и от фотографията от „10-ТЕ НАЙ-ТЪРСЕНИ“. Той изведе Джак навън и го попита:
— Луд ли си да идваш тук?
Което значеше, че боксьорът му симпатизира. Или че не беше чувал за хилядата долара награда за главата му.
— Уолтър — каза Джак, като за момент се изкуши да го нарече мистър Шитърър, но не беше сигурен дали ще успее да скрие ухилването си, — виждаш ли онзи кадилак V-12, паркиран ей там? Мой е. И с него смятам да отида до дома на един петролен милионер, който няма много вяра на банките. В къщата си държи достатъчно пари, че да му стигнат до живот. Смятам, че са около сто хиляди или дори повече. Искаш ли част от тях?
— Колко?
— Четиридесет процента.
— Как пък го изчисли.
— И двамата взимаме по петдесет, но аз прибирам десет процента отгоре, понеже знам какво говоря.
— Как ще свършим работата?
— Ще наблюдаваме къщата. Ще ги изчакаме да заминат за града по някакъв повод, примерно, за да вечерят, и влизаме.
— Казваш „ще ги изчакаме“. Кого по-точно?
— В случай, че си има компания или вземе прислужницата със себе си.
— Ами ако не успеем да намерим парите?
— Обзалагам се на десет долара, че ги държи в спалнята. Какво ще кажеш да тръгнем още утре? — попита Джак. — Ако искаш, дори ще ти позволя да караш онзи чисто нов кадилак V-12.
В неделя следобед четиримата се качиха в колата на Върджил, за да посетят шоуто в Окмългий. Върджил твърдеше, че е купил седана „Наш“, модел ’31, понеже харесал украсената с цветя тапицерия, с отсенки на розово и зелено върху бежовия плат; все едно си си у дома. А взеха колата на Върджил — Нарциса отпред с голям хартиен плик пуканки в скута, Карл и Лули отзад, — защото искаха да се подсигурят, в случай че Белмонт знаеше каква кола кара Карл и ги причакваше някъде по пътя.
Докато се носеха на изток към Окмългий, Върджил погледна в огледалото за задно виждане и очите му останаха приковани в него.
— Боже, погледнете зад нас.
Всички се обърнаха и видяха, че в небето на юг е надвиснала огромна стена от прах, тежка жълто-кафеникава завеса, прихлупваща хоризонта. Карл каза, че ще стане по-лошо и че е виждал такива бури само в пущинака. Лули стисна ръката му, а той й обясни, че се падало в горната част на щата и нямало да ги хване. Върджил пък започна да говори как фермерите орели прахта, но нищо не искало да никне и понеже плуговете обръщали земята, вятърът отвявал повърхностния слой на почвата. Вихрушките просто се спускали от равнините и отнасяли плодородната земя. После добави:
— В Гътри вече застрелват добитъка, понеже гладува и умира от жажда.
Умълчаха се, но все така усещаха прахта зад гърба си — на мили назад, на ръба на пясъчната пустош. Докато влизаха в „Орфиум“, Карл каза:
— Надявам се филмът да е смешен.
— „Манхатънска мелодрама“. Кларк Гейбъл е Блеки. Уилям Пауъл е Джим. Мирна Лой е Елинор. Говореше се, че Мирна Лой била любимка На Дилинджър. Мюриъл Еванс е Тутси, платиненорусата блондинка, тя също не е зле. Джим отнема Елинор от Блеки, понеже Джим е отличен играч. Но Блеки няма нищо против, понеже двамата с Джим се познават от малки и все още са приятелчета, въпреки че са от двете страни на закона — Блеки е гангстер, а Джим прокурор и впоследствие губернатор. Блеки очиства асистента на Джим, зъл човек, разполагащ с компромати, които няма да позволят на Джим да спечели губернаторското място. Блеки е осъден да умре на електрическия стол. Джим, вече губернатор, може да промени присъдата му на доживотна, но няма да го направи, понеже следва буквата на закона. Елинор казва на Джим, че ако Блеки не е очистил асистента му в мъжката тоалетна на „Медисън Скуеър Гардън“, дело, на което е станал свидетел само един сляп просяк, той е нямало да бъде избран за губернатор. Джим е неумолим. Елинор не може да повярва, че той не иска да помогне на приятеля си, и го напуска. В последния момент той се предава и променя присъдата на Блеки на доживотна. Само че Блеки не може да приеме това. Ако той не отиде на стола, на Джим ще му се наложи да подаде оставка. Блеки отива на стола, а Карл през цялото време си мислеше: „Ще разрошат шикозната му прическа с металната шапка.“ Вече беше изгубил интерес, защото знаеше какво ще стане до края. Имаше още една добра сцена, в която Елинор и Джим се събираха в коридора. Карл почувства съвсем лека влага в очите си. Тази Мирна Лой си я биваше.