— Ако искаш да застреляш шерифа — рече Уолтър, — го направи някой друг път. Само веднъж съм попадал в престрелка и едва не се подмокрих. Видях го как сваля четирима въоръжени мъже за по-малко от пет секунди. Знаеш ли кога е най-удобното време да го застреляш?
Почака Джак да попита:
— Кога?
— Когато си е в леглото и спи. Имаше един такъв престъпник. Толкова ги било страх от него, че го изчакали да заспи и го застреляли през прозореца. Чувал ли си за случая?
Чак следобед видяха, че Върджил изкарва колата си и паркира отпред, докато останалите излязоха на верандата и тръгнаха надолу по стълбите — Карл, Лули и още една жена.
— Ето ти го — каза Уолтър. — Какво чакаш?
— Как да го улуча от тук с четиридесет и пети?
— Защо не си донесъл пушка?
— Защото исках да използвам пистолета.
— Приближи се тогава.
Но дори и да се промъкнеше до края на горичката, пак щеше да е на около петдесет, шейсет ярда от колата. За да уцели Карл от това разстояние, щеше да му трябва нещо повече от късмет. Джак беше твърдо решен да използва пистолета, за да може да издекламира думите на Карл, когато му дойдеше времето.
Проследиха как четиримата се отдалечиха с колата, тапицирана с цветни мотиви. Джак веднага беше познал модела, веднъж му се бе наложило да открадне такъв за една работа и докато я караше се чувстваше като малка феичка.
Изправиха се. Уолтър скръсти ръце. Дланите му лежаха върху големи като футболни топки бицепси, изпънали ръкавите на ризата му.
— Влизаме ли?
— Казах ти как ще свършим работата. Ще застрелям Карл, а после ще заплаша татко му с оръжие.
— Тоест ще може да каже на полицията кои сме били.
— Щом искаш, ще застрелям и татко му.
— И приятелката, и онази другата жена?
— Не знаем къде са отишли — рече Джак, — или кога ще се върнат, но не трябва да сме вътре, когато се приберат.
— Исусе — каза Уолтър, — имаме поне два часа. Видя ли как Карл бръкна в хартиения плик, който носеше жената? Взе си пуканки и тя го плесна по ръката. Неделя следобед е, отишли са на кино. Стига глупости. Да я свършваме.
Счупиха едно от стъклата на кухненската врата и влязоха в къщата; огледаха всички стаи, докато не се увериха, че не са пропуснали някоя стара баба, след което се захванаха за работа. Претърсиха обичайните места, където човек можеше да скрие значително количество пари, както и онези, където не можеше, от мазето до тавана, а също и в кухнята, където Джак спомена, че обикновено криел сухото в кутията с овесени ядки.
В едно от чекмеджетата във всекидневната се натъкнаха на 480 долара, навити на руло и пристегнати с ластик, а също и малко сребърни монети.
Уолтър рече:
— Онзи крийк, който ти е казал за парите…
— Съкилийникът ми — отвърна Джак. — Работил е тук и е дочул да споменават парите. Твърдеше, че възнамерява да се върне веднага щом излезе.
— И че става дума за хиляди долари?
— Колко според теб би заделил един милионер?
— Нямам представа. Четиристотин и осемдесет долара? Не зная кой е по-голям глупак — призна той, — аз или ти. Моето извинение е, че когато при теб дойде човек, който кара кадилак V-12, вероятно има доста добра идея за какво говори. А ти кого слушаш? Някакъв си индианец, който се е насмукал с онзи бълвоч, дето го правят от домати? Проклет да съм, как мирише само!
— Нека помислим къде може да са — рече Джак. — Например под къщата.
— Тук няма „под къщата“ — поклати глава Уолтър. — Връщам се в лагера, гладен съм.
Взеха една бутилка уиски и каса бира „Фалстаф“, която Уолтър метна на рамо. Също ремингтъна от оръжейния шкаф — на Уолтър му се понрави, — както и едно пиле. Уолтър каза, че щял да го изпече на шиш. Чак по-късно Джак си помисли, че трябваше да вземе уинчестъра. Не смяташе, че ловджийската пушка ще му свърши работа.
Онова, което най-много дразнеше Джак в този момент, бе, че му се налагаше да гледа как Уолтър пече пилето на шиш, все едно бяха тръгнали на излет. Уолтър разпали огъня хубаво, хвърли допълнително дърва, наниза пилето на пръчка, дълга три стъпки, и седна на земята, като го държеше над огъня.
И продължи да го държи с протегната ръка, като вкочанен, без да помръдва. След около десет минути, или там някъде, Джак видя как Уолтър улови пръчката с лявата си ръка и реши, че ще раздвижи дясната. Но вместо това той отпусна дясната си ръка в скута, все така загледан в огъня.