На връщане Джак беше засмукал една порядъчна глътка от уискито — няколко унции, и сега отново отпи. Седеше на касата с бира зад Уолтър и малко вляво от него. Когато Уолтър искаше бира, на Джак се налагаше да се изправи и да му я подаде. Бяха забравили да вземат отварачка, така че Уолтър ги отваряше със зъби — стискаше капачката с кътните си зъби и дърпаше рязко бутилката. Обикновено му трябваха няколко опита.
Уолтър си свали шапката и Джак се вторачи в главата му. Приличаше му на дървено трупче. Уолтър стоеше край лагерния огън и обръщаше пилето на всеки няколко минути от едната и от другата страна, докато птицата не започна да придобива цвят. В Деня на благодарността бащата на Джак винаги наричаше пуйката „птица“.
Джак каза:
— В къщата няма скрити пари.
Уолтър рече на пилето:
— Чак сега ли го разбра?
— Ще трябва да посрещна онзи крийк, когато го пуснат от дранголника…
— Вярно…?
— И ще го ударя в устата с чук.
— С острата страна — каза още веднъж Уолтър на пилето.
Джак отново отпи една голяма глътка. Вярно, беше разочарован, но все още можеше да застреля Карл Уебстър. Първо щеше да се погрижи за това. Щеше да почака, докато му се открие възможност да се приближи, и щеше да го очисти.
После щеше да измие колата на майка си и да я върне.
Не, щеше да я откара в Олд Мексико и да я продаде на някой богат берач на чили. Накрая щеше да го ограби. Точно същото беше планирал за ласала на Теди.
А когато се върнеше в Тълса, щеше да обере Националната борсова банка. Вече имаше друго име, не можеше да си го спомни.
Но първо щеше да събере свои хора. Бандата на Джак Белмонт.
Уолтър?
Уолтър обичаше да лагерува. И да готви, само че Уолтър не му трябваше. Пилето беше почти готово, достатъчно готово. Може би още няколко минути. Джак извади своя автоматик от колана си. Уолтър му хвърли един поглед. Джак измъкна ризата от панталоните си и започна съсредоточено да бърше оръжието. Но Уолтър не сваляше очи от него.
Ако простреляше Уолтър от тук, и той, и пилето щяха да паднат в лагерния огън. Как можеше да спаси пилето? Джак се изправи и се премести от другата страна на огъня, за да застане с лице срещу Уолтър. Биячът го проследи как седна и продължи да бърше оръжието. Прострелян от тук, Уолтър щеше да поеме куршума и да отнесе пилето заедно със себе си или да го изпусне в огъня. Огромният мъж вече беше изпил четири бутилки „Фалстаф“, като след последната бе изплюл известно количество кръв.
— Защо чистиш пистолета? Ако ще стреляш, изчакай първо да се нахраним. Готово е, ако го харесваш леко сурово — рече Уолтър.
Джак отговори:
— Може ли да ти задам един личен въпрос?
— Колко личен?
— Пречи ли ти това, че си един голям Шийтър? — Джак се ухили. — Искам да кажа, голям Шийтърър? — И се изхили силно при вида на тъпото изражение на Уолтър.
После извади пистолета изпод ризата, застреля Уолтър в средата на челото и се хвърли напред да улови пилето. Но пропусна. Уолтър беше стиснал като в клещи края на пръчката и го отнесе заедно със себе си, падайки по гръб като отсечен, а птицата се приземи върху краката му.
Джак използва зъбите на бияча вместо отварачка и успя да счупи два от кътниците, преди да успее да свали капачката. Взе бирата, пилето, ремингтъна и в последната минута — какво пък, по дяволите — бутилката с уиски, след което пое обратно през пекановите дървета до мястото, откъдето се откриваше изглед към къщата.
Когато колата на Върджил се върна заедно с обитателите на дома, Джак беше довършил вечерята си, беше засмукал малко бърбън и пушеше втора цигара. Готов беше да се обзаложи на 480 долара, че са гледали „Манхатънска мелодрама“, понеже на идване през града с Уолтър бяха видели името на филма на един афиш. А сега беше дошло време за добрата част.
Проследи как Лули и другата жена влязоха в къщата, а Карл и старецът останаха на верандата, разговаряйки. Проклятие, вече му се искаше да беше взел карабината. Или да се бе сетил да прибере уинчестъра от оръжейния шкаф. Жената излезе забързано, но не припираше да прекъсне бащата на Карл. Когато най-накрая привлече вниманието му, заяви, че са ги обрали. Ето че сега и Лули излезе и всички започнаха да говорят, но никой не беше особено развълнуван. Не. Че какво толкова им бяха взели, каса бира и едно пиле… След това се прибраха вътре.
Зачуди се дали не трябваше да опита ловната пушка? Но пък ако се окажеше негодна за стрелба от това разстояние, щяха да разберат къде се е разположил и укритието му отиваше по дяволите… освен ако не успееше да подмами Карл сред дърветата.