Роси каза на Норм Дилуърт — момче, което беше довел от Макалистър, след като си беше излежало присъдата — да разясни работата на Джак Белмонт и да не се отделя от него. Самият Джо Роси си нямаше достатъчно доверие, че да остане в близост със синчето на мистър Белмонт, не и след онова, което беше сторил на малката Кармел, най-малкото от седемте му деца. Бе навършила петнайсет едва миналия 16 юли, празникът на Мадоната от планината Кармел. Роси се боеше, че ако момчето започне да му отговаря, той ще му разбие главата с чук и ще го стъпче в калта.
Каза на Норм Дилуърт, не по-голям на години от Джак Белмонт:
— Това е синът на шефа. Татко му иска да му покаже как стават нещата в петролния бизнес.
Норм отговори:
— И ще чисти цистерни? Всемогъщи Христе, като нищо може да си умре там вътре.
— Мисля, че баща му едва ли ще има нещо против — рече Роси.
— Той е развалено хлапе. Познаваш много такива като него от Макалистър, само дето не са били синове на милионери.
Двамата младежи бяха дългурести и изглежда щяха да си допаднат. Пушеха и чакаха работниците от поддръжката да свалят част от стоманената облицовка в долната част на цистерната, издигаща се на поне трийсет стъпки над тях. Работниците най-после изтикаха платното с помощта на лост и го издърпаха от пътя им с камион и верига. От отвора в бурените около цистерната се изливаше гъста черна кал, а във въздуха се понесоха изпарения.
— Изгаси цигарата — каза Норм Дилуърт, като сам изгаси своята в подметката на обувката си и внимателно прибра фаса в джоба на ризата си.
Преди да хвърли своята, Джак дръпна още веднъж. Носеше син гащеризон, купен предния ден. Още в магазина, пред баща си, се бе оплакал, че гащеризонът му е прекалено широк в краката. Орис му бе взел четири чифта, по долар и десет всеки, както и чифт работни обувки за три осемдесет и пет. Норм Дилуърт пък бе облечен в работни дрехи, които никога повече нямаше да изглеждат чисти, изтъркани от пране, плюс тиранти, за да не му падат панталоните. Имаше килната на тила шапка, толкова стара, че човек не можеше да познае цвета на филца. Джак никога не би сложил шапка, освен ако не облечеше костюм. Кестенявата му коса бе сресана назад и напомадена обилно — блестяща под слънчевите лъчи.
— Чистим утаечния слой от дъното — рече Норм. — Нагазваме вътре с лопати и гребла, направени от дърво… не бива да има метал, за да не се получават искри… след което изтикваме мръсотията през отвора. Ако изкараш цял ден, може и да ти се съберат седем и петдесет. Но вътре ти се налага да дишаш изпаренията, нали разбираш? Не можеш да стоиш по повече от десет минути наведнъж. Трябва да излизаш, за да си поемеш дъх. В някои компании ти казват: „Е, работил си само половината ден“, и ти режат надницата. Ти им казваш: „Да, защото през другата половина се опитвах да дишам.“ Без значение. Винаги си приспадат времето за дишане от надницата. С изключение на мистър Роси… той плаща чисти седемдесет и пет цента на час. Ако се налага да излезеш навън, ти позволява. Нали разбираш, не ти трябва да ти прилошее вътре. Сериозно ти говоря, паднеш ли в утайката, дотам си. Не спираш да се хлъзгаш и пързаляш, давиш се и не можеш да се задържиш на крака по никой начин. Вътре калта стига горе-долу до коленете и никой не е длъжен да ти помага, нито ще си направи труда да те издърпа, понеже опита ли, и двамата сте пътници.
Джак се вторачи в черната мътилка, изтичаща към тях, докато Норм се взираше в него. След малко каза:
— Никога не съм виждал гащеризон с толкова тесни крачоли. Откъде го намери?
Джак наблюдаваше приближаващата утайка.
— Реших, че са прекалено широки за моя вкус. Накарах една от слугините да ги преправи. — После прибави: — Значи този Джо Роси играе справедливо, а? Не съм го виждал досега.
— Ей там, под навеса е — посочи Норм. — Преди да изляза от Макалистър, ми писа, че тук ме чака работа, стига да я искам. Тъй че дойдох и преди да се усетя, вече бях женен.
Сега Джак обърна очи към него — обикновен селяндур с изтъркани работнически дрехи.
— Бил си в затвора, а?
— Година и един ден за кражба на кола, още първия път.
— А сега чистиш цистерни за седемдесет и пет цента на час? И никой не те задължава да го правиш?
— Мамка му, изкарвам по четиридесет долара на седмица.
— Какво правеше с колите, които задигаше?
— Продавах ги. Запазих си един додж, с който да движа по малко контрабанда, докато почти не ме спипаха.