— Виждала ли си змия като тази тук?
Пусна струята и катерицата си плю на петите. Закопча си панталона и посегна към бутилката с бърбъна, за да отпие нова глътка, колкото да го отпусне и да му хрумне някоя идея.
Хубаво. Когато се върнеха, Карлос щеше да излезе да им помогне с покупките. Сепна се. Само че беше ли отворен магазинът в неделя? Не, сигурно щяха да купят пилетата от някоя ферма, както и царевицата и доматите. Карлос излиза… А ти трябва да се приближиш още с пушката. Карлос им помага, ръцете му са заети, а ти се надигаш, втурваш се право срещу него, излизаш на откритото…
Чу, че колата им се връща, но още беше далеч.
После изведнъж шумът от двигателя се усили и заработи на по-ниски обороти, сякаш се изкачваше по стръмен наклон. Само че там отзад нямаше никакъв наклон, а звукът от двигателя се усилваше. Това подсказа на Джак, че са го открили и си проправят път като луди през пекановите дървета право към него.
Върджил забеляза Джак пръв.
Беше предложил на Лули да минат напряко към къщата, през дърветата. Тя отговори: хубаво, обаче в коя посока била къщата? Върджил й посочи, а Лули вкара колата в горичката, която се намираше най-близо до кладенците. На това място дърветата бяха насадени така, че да се възползват от слънчевата светлина, и се минаваше лесно. Проблемът бе, че гората беше на обработваема земя и колата започна да подскача нагоре-надолу по старите бразди, скрити под бурени и треви. На няколко пъти почти заседнаха, а Лули стискаше волана и форсираше мотора.
— Натам — сочеше й Върджил, вече изнервен. — Казах ти право напред.
— Първо трябва да заобиколя дърветата, нали? — отговаряше тя не по-малко сърдито.
Той каза:
— Ще изкъртим долната част на колата.
А тя отвърна:
— Правителството има много такива. Прозорците на последната, която бяха дали на Карл, станаха на сол от куршуми.
Но в този момент Върджил извика:
— Виждам го!
— Къде?
— Право напред в онази стара горичка. Видя ли го? Глупакът е облякъл бяла риза и бели панталони. Сигурно след това има среща в местния клуб. Поглежда назад. Трябва да ни е чул, дори и да не ни вижда.
Върджил извади уинчестъра и постави дулото на перваза на прозореца.
— Не мога да го видя — обади се Лули.
— Право напред. Господи, няма и сто крачки. — Върджил звучеше развълнувано.
Лули също, защото почти извика:
— Проклетите ти орехови дървета ми пречат.
Зави да ги заобиколи и в момента, в който излязоха на равно, натисна газта с всички сили, завъртя волана и тогава го видя — с белите дрехи, като бояджия, застанал насред най-гъстата част от гората. Вече насочваше ловната пушка срещу тях. Лули, решена да го прегази, видя как той се прицели и стреля, а от радиатора на колата блъвна пара. Вече се беше изгубил от погледа й, но тя не отделяше крак от газта и чу как се разнесе трясък, когато една от сачмите проби дупка с размерите на топка за боулинг в самия център на предното стъкло, след което се заби в задната седалка. Лули натисна спирачките и двамата изскочиха от колата, търкаляйки се върху листа и пекани, а Джак не спираше да стреля по празната кола. Върджил извика:
— Трябва да презареди. — И на свой ред започна да натиска спусъка и да презарежда с лоста на уинчестъра, целейки се в гърба на Белмонт, който тъкмо изчезваше между дърветата.
Лули все още не беше стреляла. Вместо това тичаше след Джак, надявайки се да й се удаде сгоден момент.
А ето как Тони видя случилото се. Секунди пред и с Карл да чуят изстрелите, двамата стояха в предната стая, а Тони казваше:
— Ами ако все пак го видят някъде?
— Баща ми е служил в пехотата — отговори Карл.
— Но Лули не е.
— Мислиш, че ще побегне?
— Не — отговори Тони, — и точно това ме притеснява.
Чуха първите два гърмежа от ловна пушка в горичката и само след секунди Карл вече беше на верандата. Чуха как ловната пушка изтрещя тежко още три пъти, последвана от уинчестъра, докато Карл прекосяваше откритото пространство, а Тони стоеше на верандата, записвайки в бележника си: 159 стъпки до дърветата, а отдолу: Твърди, че на това разстояние поразява целта в четири от пет пъти.
Тони погледна през откритото и за миг зърна нещо бяло. Джак? Наистина беше той — опитваше се да презареди ловната пушка в движение, съсредоточен, с приведена глава. Излезе в края на горичката, направи две, три крачки и вдигна поглед.