А там, насред откритото, стоеше Карл Уебстър. Държеше колта си близо до десния крак. Тони си отбеляза: Около осемдесет крачки помежду им. Видя как патронът, който Джак се опитваше да напъха в цевта на ловната пушка, се изплъзна от пръстите му. Той не се наведе да го вдигне. Вместо това се вторачи в заместник-шериф Карл Уебстър, горещото хлапе на Шерифската служба, добре познат и уважаван представител на щатския закон, и каза:
— Да ти кажа честно, мислех си, че този път планът си го бива.
А шерифът отговори:
— Каза ми, че ще дойдеш, нали?
Джак изглеждаше победен, главата му се отпусна, когато изведнъж — както по-късно щеше да напише Тони, — вдигна ловната пушка към рамото си. Уебстър, готов да натисне спусъка, също насочи напред револвера си и бам, изби ремингтъна от ръцете на Джак в същата секунда, в която той стреля. Сътресението от куршума разтърси Белмонт и го накара да се завърти настрани. Улови се за рамото и направи опит да потърси укритието на дърветата, само че в същия миг Карл го простреля в лявото бедро.
Точно там, където беше казал, че ще се прицели, написа Тони в бележника си, в рамото и в крака.
Само че това не успя да го усмири. Този хладнокръвен убиец все още имаше волята да се пресегне и да се подпре на дънера на едно от дърветата, за да се задържи на крака.
Точно тогава се появи Лули.
Тони проследи как тя излезе измежду дърветата — на не повече от 30 крачки от Джак. Отбеляза си го, за да го включи после в статията. Изглеждаше изтощена, но не отделяше спокойните си очи от Белмонт, докато Карл я питаше къде е баща му. Лули отговори, че щял да се появи всяка минута, чистел си чорапите.
Тя видя как Джак протегна ръка към гърба си — притисна се към дървото, за да не падне, след което заби здравия си крак в земята и се отлепи от дървото колкото да подпъхне ръка зад себе си. После отново се облегна и каза на Карл:
— Е, Карлос, преди да ми извикаш лекар, имаме време да поговорим. За Оклахома, такава, каквато я виждаме.
— Това — отвърна Карлос — бяха последните думи, които ще ми кажеш. — Вдигна колта. — Отвори си устата още веднъж, и ще почувстваш желязото в нея.
Лули каза на Карл:
— Ако трябва да го откараш някъде, ще дойда с теб.
Карл я погледна и отвърна:
— Ще го отведа в Тълса.
Лули се обърна към Джак навреме, за да види как ръката му се появява иззад гърба, стиснала четирийсет и петкалибровия. Тя вдигна пистолета на Карл, онзи с изпиления преден мерник, и простреля Джак Белмонт в гърдите. Стреля три пъти, за по-сигурно.
Пукотът увисна над тях. Карл се взираше в Лули, а Лули се взираше в него. После и двамата гледаха Джак Белмонт, проснат мъртъв, и не отронваха и дума.
Мълчанието им е обяснимо, отбеляза си Тони. След това щеше да ги разпита по-подробно.
Само че статията „Смъртта на Джак Белмонт“ се нуждаеше от драматични ефекти, определен тон и усещане за мястото. Може би щеше да я нарече „Смърт на петролния парцел в Оклахома“. Не звучеше зле.