Джак започваше да изпитва все по-голяма симпатия към селяндура, който умееше да краде коли и да пренася уиски.
— Никога ли не си мислил да се върнеш към престъпленията?
— Донякъде ми липсва това да съм свободен и да ходя, където си поискам — рече Норм, — но познавам мистър Роси още от времето, когато работеше като шибаняк в затвора. Винаги се е държал справедливо с мен. Другото, което ми харесва в работата с него, е, че не използва електрически светлини, докато сме в цистерната. Вентилационните отвори на покрива не пропускат достатъчно слънчеви лъчи, така че слага крушки на батерии там горе. Нали разбираш, с електричеството постоянно се страхуваш от утечки. Веднъж в Семинол хората влезли в цистерната, за да си свършат работата, включили светлината и тя дала искра. Вътре имало седем души, цялата цистерна пламнала и чули как и седмината изкрещели като един, ужасен писък, от който ти се смръзва кръвта. Просто ей така — той щракна с пръсти, — мъртви. Ако там вътре прескочи искра, си пътник. Като те измъкнат навън, ще приличаш на парче бекон.
Джак попита:
— Само ние ли ще работим тук?
— Ще дойдат още хора — обясни Норм, поглеждайки към навеса, където беше офисът на Роси. Все още не се виждаше никой.
Джак заобиколи излятата утайка и провря глава в тъмното, за да огледа мрачната вътрешност на цистерната. Беше страшничко, таванът бе положен върху дълги пилони, а подът бе покрит с лепкавата утаечна маса. Младежът се закашля и побърза да измъкне глава, като прочистваше гърлото си и мигаше усилено заради сълзите в очите си.
Норм каза:
— Видя ли?
— Нямам намерение да влизам там — рече Джак. — Но ми хрумна една идея, която ми се нрави повече от това да ме изпекат жив. Мисля си за начин двамата с теб да изкараме сто хиляди долара, без дори да си изцапаме обувките. — Сега вече селяндурът го гледаше с присвити очи и леко захилен. — Точно човек като теб ми трябваше — рече Джак. — Някой, който не се бои от време на време да нарушава закона.
Норм беше престанал да се усмихва:
— Какво точно имаш предвид?
— Смятам да отвлека приятелката на моя старец. Ще му кажем, че искаме сто хиляди, или никога повече няма да я види.
Норм възкликна:
— Исусе, май не се шегуваш, а?
Джак кимна към своя форд купе, паркиран през черния път до няколко камиона, натоварени с износени метални листове.
— Мятаме се в колата и изчезваме, какво ще кажеш? И никога, докато си жив, няма да ти се налага повече да чистиш цистерни.
Норм Дилуърт обърна глава към колата, докато в същото време Джак вадеше пакета с цигари и сребърната си запалка от гащеризона, който изглеждаше все така нов. Норм отново го погледна и като видя, че пали цигара, изкрещя „Не!“, а после „Исусе, не!“ още няколко пъти, поглеждайки ту към навеса на Роси, ту към Джак, докато младият Белмонт не дръпна още няколко пъти, за да разгори хубаво цигарата, и я подхвърли. Тя описа идеална дъга по посока на потока от утайка.
Огънят избухна и се разпространи над седимента по земята — сега вече и двамата тичаха, — след което пламъците се вмъкнаха в цистерната, захапаха стръвно изпаренията и отвътре се разнесе трясъкът на експлозията, стените се изметнаха, покривът отлетя, а в небето се проточи черен петролен дим.
Орис Белмонт го видя от прозореца на офиса си във високите части на Националната търговска банка — компанията „БПП Петрол & Газ“ заемаше целия етаж. Дори и през осемте мили, които го деляха от петролните полета, експлозията го накара да се обърне във въртящия се стол и да види как в небето се издига грозно черно петно — точно там, където бяха неговите складове. Сети се как същата сутрин синът му бе излязъл от къщи, облечен в новия си работен гащеризон; спомняше си, че формата на крачолите му се бе сторила странна. За изминалите девет години в складовете не се бяха случвали сериозни злополуки, нито дори от ръката Божия, като например мълния, ударила по някоя от цистерните, не и до деня, в който Джак бе отишъл да работи там. Орис не беше сигурен как точно да оцени ситуацията. Изчака телефонът да иззвъни. Чу се гласът на Роси:
— Виждаш ли го?
— Ако цистерната беше пълна, щеше да има повече дим — каза Орис.
— Онази, където щеше да работи твоето момче, е.
Орис зачака.
— Подпали утайката — обясни Роси — и се измъкна с колата си, заедно с още един от цистернаджиите. Предполагам, са решили, че повече не искат да работят тук. Ако нямаш нищо против, предпочитам повече да не го изпращаш при мен.