Орис почувства облекчение. Така си беше. В първия истински работен ден в живота си момчето му бе оцеляло. Постепенно успя да се успокои дотам, че не му остана нищо друго, освен да си зададе въпроса: а сега какво?
Джак не срещна абсолютно никакви трудности да изкара Нанси Полис от пансиона и да я качи в колата. Жената дори не си направи труда да си сложи шапка, но поне не забрави да вземе чантата си. Тя също беше видяла дима и бе повярвала на думите на Джак, че мистър Белмонт е ранен при експлозията и е изпратил да я извикат. Че е пожелал тя с очите си да се увери, че с него всичко е наред и е жив, преди да го откарат към болницата в Тълса, където при всички случаи щяла да го очаква жена му. Не, не е ранен лошо, само няколко порязвания, които трябвало да зашият и може би да наместят крака му, в случай че е счупен, макар че едва ли щяло да се стигне дотам. Докато тримата се возеха в колата — с Нанси Полис, притисната между него и Норм Дилуърт — Джак й обясни, че работи в офиса на мистър Белмонт, а е облечен в работни дрехи, понеже тъкмо днес щели да правят инспекция на складовете.
Докато казваше последното, вече приближаваха Кийфър. Намираха се сред боровата горичка зад железопътното депо. Нанси не попита поради каква причина Орис би изчаквал идването й в дома на работник — барака от отвесни, изметнати от дъжда дъски с покрита веранда и заден двор, където някакво момиче простираше. Джак попита Норм кое е момичето. Норм отговори, че била жена му, а Джак му нареди да я вкара в къщата.
Момичето ги наблюдаваше, като се опитваше да отмахне с пръст русата коса, която вятърът духаше в очите й.
Веднага щом влязоха, Нанси попита:
— Къде е Орис?
Джак й отговори, че ще дойде след малко. Мистър Белмонт решил да изчака идването на доктора, когото извикали, за да прегледа цистернаджиите за контузии. Вече усещаше, че Нанси става подозрителна и нервна — очите й шареха из къщата. Не че имаше кой знае какво за гледане — мивка и водна помпа, стар хладилник и стара печка, маса, покрита с мушама, с пръснати по нея списания, три обикновени стола и двойно легло в дъното.
Когато се преместиха в Тълса, Джак беше едва десетгодишен. Някъде по това време баща му започна да го взема със себе си при посещенията си до нефтените находища и да му обяснява досадните подробности около работата на сондите, как тръбата в началото има накрайник, който наричали рибешка опашка, с чиято помощ пробивали дупката, а големите помпи — те пък наричани кални прасета — изкарвали нечистотията на повърхността. Винаги се отбиваха и до „Харви хаус“ в Сапулпа, за да хапнат пиле по кралски, любимото на Джак, а до тях винаги се приближаваше едно и също момиче с голяма бяла престилка и вдигната и нагласена коса. Понякога Джак слушаше как двамата си говорят тихо, сякаш си разменяха важни тайни. Едва когато му посочиха Нанси Полис в хотел „Мейо“, Джак си даде сметка, че това е сервитьорката от „Харви хаус“. Сега вече преваляща трийсетте.
Норм влезе в къщата, следван от русото момиче, понесло празния кош за пране, и каза на Джак:
— Това е жена ми, Хайди.
Последното напълно изненада Джак, понеже, вече отблизо, си личеше, че момичето си го бива, макар да беше с разчорлена коса и без грим. Да му се не види… истинска, неподправена красавица, на около двайсет години. Чудеше се как ли се е задоволила със селяк като Норм Дилуърт. Имаше присъствие в нея, което му напомняше за богатите момичета в Тълса, поне докато не каза:
— Ще пийте ли чай? — Което моментално я изпрати обратно във фермата или сондажните райони. Обаче си беше хубавица, това не можеше да се отрече.
Нанси Полис, която вече бе седнала на масата и пушеше цигара, каза:
— Искам да знам къде е Орис.
Джак все още гледаше Хайди.
— Да ти се намира друго?
— Имам един буркан — отговори Норм.
Джак се обърна към масата и списанията върху нея: „Добро домакинство“, „Светът на пуйката“, „Домашен журнал за дамите“, както и едно ново издание на „Живот на открито“, и каза на Нанси:
— Спокойно де. — Вдигна „Живот на открито“ и започна да го прелиства.
Норм отиде при шкафа до мивката, извади буркан с капачка на винт, пълен на една трета с чисто уиски, и каза на Хайди:
— Скъпа, ще донесеш ли чашите?
— Имаме само две — отвърна тя, като гледаше Джак. — Някой ще трябва да пие направо от буркана.
Джак се усмихна, също загледан в нея. Вдигна по-високо „Живот на открито“ и попита Норм:
— Ходиш ли на лов?