— Какво те накара да се сетиш за нея?
— Хрумна ми, след като онзи бръснар в Коулгейт потвърди, че Емет възнамерява да се жени. Помислих си, че трябва да е говорил за Кристъл. След като толкова хлътнал по нея, че чак убил съпруга й… Това ми подсказа, че се крие при нея.
Боб Макмеън рече:
— Е, говорихме с много хора и наблюдаваме много от местата, където се е подвизавал. Спомням си, че Кристъл Дейвидсън също беше в списъка. Няма да навреди, ако провериш.
— Направих го — отвърна Карл. — Разпитвали са я и полицията в Чекота държи мястото под око. Но се съмнявам, че вършат нещо повече от това, да минават от време на време с колата покрай къщата, за да се уверят, че гащите на Емет не висят на простора.
— Шериф си от шест месеца — каза Боб Макмеън — и вече знаеш всичко.
Карл не отговори. Шефът му остана загледан в него.
След няколко секунди Макмеън каза:
— Спомням си, когато свали с един изстрел от коня онзи крадец на добитък. — И прибави след още секунда мълчане, но без да отделя очи от Карл: — Нещо май си намислил, някаква схема, която възнамеряваш да изпиташ?
— Разрових наоколо и научих това-онова за Кристъл Дейвидсън — рече Карл, — къде е живяла и всичко останало. Мисля, че ще успея да я накарам да се разприказва.
Боб Макмеън попита:
— Откога стана толкова сигурен в себе си?
Шерифската служба заемаше целия втори етаж на Щатската съдебна палата на авеню „Саут Боулдър“ 8 Тълса. Срещата в кабинета на Боб Макмеън бе първият път, когато името на Джак Белмонт изскочи по време на разговор: Боб Макмеън и Карл Уебстър бяха единодушни, че някъде между банковите обири в Коулгейт и Сапулпа Джак е излязъл от затвора и се бе присъединил към бандата на Емет Лонг.
Различното при обира на банката в Сапулпа беше, че Емет Лонг бе влязъл и направил опит да осребри чек на свое име за десет хиляди долара — чек с клеймото на „БПП Петрол & Газ“, носещ подписа на Орис Белмонт, президентът на компанията. Джак Белмонт застанал на гишето заедно с Емет и казал:
— Това е подписът на татко ми. Давам ви думата си, че чекът е валиден.
В показанията си служителят на гишето твърдеше, че веднага разпознал Джак Белмонт, понеже баща му често го водел със себе си още от съвсем малък, но подписът изобщо не съвпадал с онзи, който пазели за сравнение. Нямало никакво значение, защото по това време Емет Лонг и Джак Белмонт, както и още един член на бандата, когото по-късно бяха идентифицирали като Норм Дилуърт, вече били извадили револверите си, а служителите на гишетата побързали да изпразнят съдържанието на чекмеджетата си — сума на стойност около дванайсет хиляди долара.
Боб Макмеън попита Карл дали е чувал как Джак Белмонт, заедно с един от работниците, подпалил една от цистерните на баща си. Другият, Норм Дилуърт, бил бивш затворник. Бащата не се беше поколебал да посочи сина си като отговорен за случилото се в съда. Джо Роси на свой ред бе посочил Норм като съучастник и двете момчета бяха осъдени за палеж, като всеки бе получил по две години без право на обжалване.
Карл отговори, че е чел за случилото се във вестниците и вече е говорил с полицията в Тълса за предишните арести на Джак.
— Освен това се срещах с него в Макалистър — рече той, — докато се опитвах да изровя нещо за Емет Лонг.
После му разказа как двамата бяха седнали в кабинета на капитана, недалеч от ротондата, висока поне четири етажа, разположена там, където се срещат източното и западното крило.
— Чуваш плясък на криле — обясни Карл, — вдигаш очи и виждаш как някъде горе лети гълъб.
Разказа му и как Джак седнал от другата страна на бюрото, някак мързеливо, сякаш не давал и пукната пара, с кръстосани крака като момиче.
— Запуши цигарата, която му дадох, и просто се загледа в мен. Дори не пожела да потвърди, че познава Емет Лонг, но трябва да са се срещнали там. Емет вече беше на свобода, когато освободиха Джак — веднага след като разговарях с него. Така че сигурно отдавна са били взели решение да се съберат и да ударят няколко банки заедно. Просто чувам как Джак е обяснявал на Емет, че е изнамерил нов начин за обири чрез чекове.
Макмеън каза:
— Аз пък се обзалагам, че Емет след това го е накарал да подвие опашка.
— Все пак първо е опитал номера с чека — сви рамене Карл. — Разговарям аз с него, а Джак си седи там, едната му ръка е на гърдите, а другата — плътно притисната до тялото — е стиснала цигарата между върховете на пръстите. От време на време обръщаше глава, за да дръпне от цигарата и повдигаше брадичка така, сякаш искаше да ми демонстрира профила си.