— Изслушайте ме! Преди седем години Емет Лонг е обрал дрогерията „Диъринг“ и Карл Уебстър по една случайност е станал свидетел на случилото се. Само дето тогава е бил известен като Карлос и все още е бил хлапе. Наложило му се е да види с очите си как Емет Лонг застрелва човек, индианец от племенната полиция, който влязъл в магазина, и когото Карл Уебстър със сигурност е познавал. — Тони Антонели, добре изглеждащ млад мъж, се обърна към Кристъл: — Съжалявам за прекъсването, но вярвам, че стрелбата в дрогерията трябва да се е отпечатала ясно в съзнанието на Карл Уебстър.
Кристъл отговори:
— Мога да ви кажа и нещо повече по въпроса.
Ала сега всички говореха един през друг, коментираха, задаваха въпроси за мнението на репортера от Окмългий.
— Карл го е крил в себе си през всички тези години?
— Напомнил ли е за случилото се на Емет Лонг?
— Твърдиш, че племенният полицай е бил негов близък приятел?
— И двамата са били от Окмългий? Карл още тогава ли е решил да стане защитник на закона?
— Карл някога твърдял ли е, че преследва Емет Лонг на лична основа?
— Тази история е по-голяма, отколкото изглежда.
Кристъл каза:
— Искате ли да чуете какво още се е случило? Как тогава Карл ядял сладолед във фунийка и какво направил Ем?
Седяха на верандата и отпиваха бърбън в края на деня, а навън в тъмното прелитаха нощни насекоми. Над главата на Върджил беше окачен фенер, за да може да прегледа вестниците в скута си.
— По-голямата част, изглежда, идва от думите на онова момиченце.
— Някои неща са измислени.
— Господи, надявам се. Не си излизал с нея, нали?
— Няколко пъти сме ходили до „Пюрити“.
— Красавица е. Изглежда шик с това кимоно.
— И мирише хубаво — каза Карл.
Върджил обърна глава към него.
— Не бих споменавал това пред Боб Макмеън. Как един от собствените му шерифи души около приятелка на гангстер. — Зачака, ала Карл остави думите му без отговор. Върджил отново насочи очи към вестника, който държеше. — Не си спомням двамата с Джуниър Харжо да сте били първи дружки?
— Понякога, когато се засичахме, му казвах „здрасти“, нищо повече.
— Този Тони Антонели още малко ще ви изкара кръвни братя. И че си отмъстил за смъртта му. Чудят се дали това не е истинската причина да станеш щатски шериф.
— Да, и аз го прочетох — рече Карл.
Върджил остави Дейли Таймс и измъкна изпод него Оклахоман.
— Само че сега вестниците в Оклахома Сити твърдят, че си застрелял Емет Лонг, понеже навремето ти взел сладоледа. Сигурно за да е по-смешно.
— Предполагам — каза Карл.
— Могат като нищо да ти лепнат някой прякор, от онези хитрите, както ги измислят по вестниците, да започнат да те наричат Карл Уебстър, Сладоледеното хлапе?
— Мислиш ли?
— Започвам да подозирам, че цялото това внимание ти харесва.
Върджил произнесе последното с известна загриженост, на което Карл отговори със свиване на рамене. Върджил взе друг вестник от купчината.
— Тук пък цитират момиченцето, че когато Емет Лонг посегнал към пистолета си, ти си го прострелял в сърцето.
— Мислех, че им е казала „право през сърцето“ — рече Карл. — Обясних й, че ще искат да знаят какво оръжие нося, и да им каже, че е колт тридесет и осми с изпилена предна мушка… — Обърна се и видя, че старият му баща се взира в него със сериозно изражение. — Шегувам се. Емет се опита да ме измами. Погледна към Кристъл и произнесе името й, смятайки, че ще погледна. Само че аз не отмествах очи от него, понеже знаех, че ще посегне за пистолета. Направи го, а аз го застрелях.
— Точно както си го предупредил, че ще направиш — рече Върджил. — Във всички вестници го споменават, че си бил казал: „Ако се наложи да извадя оръжието си, ще те застрелям.“ Така ли му каза наистина?
— Споменах го — отговори Карл. — Сигурно Кристъл е казала на вестникарите.
— Е, момичето със сигурност умее да бие барабана вместо теб.
— Разказала е само онова, което се случи.
— Както и се полага. Точно това те направи известен защитник на закона само за една нощ. Мислиш ли, че ще се справиш с такава отговорност?
— Защо не? — ухили се на баща си Карл. Вече личеше, че се фука.
Последното не изненада Върджил. Той взе чашата си с бърбън, вдигна я към него и каза:
— Бог да ни е на помощ на нас, фукльовците.