В деня, преди да замине, Лули каза на Силвия, че е болна. И вместо да отиде на работа, си приготви нещата и нави косата си с маша. На следващия ден, докато Силвия простираше, двете момчета бяха на училище, а мистър Хагенлокър беше навън с трактора, Лули изкара форда от навеса и подкара към Салисоу, за да си купи пакет „Лъки Страйк“ за из път. Харесваше й да пуши и често палеше с момчета, но никога не си беше купувала сама цигари. Когато момчетата искаха да я отведат в гората, тя питаше:
— Имаш ли „Лъки“? Цял пакет?
Така й не й беше идвало наум, че го прави за петнайсет цента.
Синът на собственика на дрогерията, неин познат, й даде един пакет без пари, попита я къде е била вчера и лукаво добави:
— Постоянно говориш за Красавеца Флойд и се чудех дали е спирал покрай къщата ви?
Обичаха да я вземат на подбив заради Красавеца Флойд. Лули отвърна, без да се задълбочава много:
— Когато се отбие, ще ти кажа. — Ала почти веднага забеляза, че момчето се кани да добави още нещо.
— Питам, защото вчера беше тук, в града. Красавеца Флойд.
Тя отвърна:
— О? — вече по-внимателно. Момчето не бързаше да продължи и й беше трудно да се сдържи да не го разтърси.
— Аха. Семейството му пристигнало чак от Ейкинс, майка му, двете му сестри и още двама-трима, за да видят как ще обере банка. Имал автомат, но не застрелял никого. Излязъл от банката с две хиляди петстотин тридесет и един долара. Той и още двама други. Дал им част от парите и всички му се усмихвали широко.
Това беше вторият път, когато се бе появил наблизо: първият, когато бяха убили баща му само на седем мили от града, а сега и тук в Салисоу, пред очите на всякакви хора, по дяволите, а тя пак не бе успяла да го зърне. Едва вчера…
Зачуди се, ако се бяха засекли, дали би я познал, но беше сигурна, че щеше.
Каза на приятеля си в дрогерията:
— Ако Чарли те чуе, че го наричаш Красавеца, ще намине за пакет „Лъки“, винаги такива пуши, и ще те застреля в сърцето.
„Джорджиън“ беше най-големият хотел, който някога бе виждала. Докато го приближаваше с роудстъра, си помисли, че тези банкови крадци наистина знаят как да си угаждат. Отби отпред и към нея, за да й отвори вратата, тръгна цветнокож мъж с фуражка и зелена униформа със златни копчета. В същия момент по тротоара се приближи Джо Янг, махна на портиера и се настани до нея в колата.
— Исусе Христе, открадна я, а? Господи, на колко си години, че да се разхождаш наоколо и да задигаш автомобили?
Лули каза:
— На колко трябва да бъдеш?
Той й нареди да кара право напред. Тя попита:
— Не си ли отседнал в хотела?
— Не, в един мотел.
— Там ли е Чарли?
— Навърта се наоколо.
— Е, вчера е бил в Салисоу. — Лули вече звучеше леко вбесено. — Ако на това му викаш наоколо. — Забеляза по изражението му, че не знае за това. — Мислех, че си в неговата банда.
— С него сега е едно от старите му момчета на име Бърдуел. Размотавам се с Чок, когато на мен ми харесва.
Тя беше почти сигурна, че Джо Янг я лъже.
— Ще видя ли Чарли, или не?
— Ще се появи, не си блъскай главата с това сега — рече той. — След като си имаме кола, няма да се налага да крада друга. — Настроението му беше приповдигнато. — За какво ни е Чок? — попита, като й се хилеше отблизо в колата. — Имаме се един друг.
Последното й подсказа какво да очаква.
Щом стигнаха до мотела и се озоваха в номер 7, едностайна дървена къщичка, нуждаеща се от пребоядисване, Джо Янг си свали сакото и тя видя автоматичния колт с перлена дръжка, натикан в панталоните му. Той остави пистолета на тоалетната масичка до едно пълно шише уиски и наля две чаши — неговото питие бе по-голямо от нейното. Тя остана вгледана в него, докато той не й каза да си свали палтото, а когато го направи, й каза да си свали и роклята. Сега стоеше само по бял сутиен и долни гащи. Джо Янг я огледа от горе до долу, преди да й подаде по-малкото питие и да се чукне с нея:
— За бъдещето ни.
Лули, забелязала веселието в очите му, каза:
— В което ще правим какво?
Той остави чашата си на тоалетката, извади два револвера трийсет и осми калибър от чекмеджето и й предложи единия. Тя го взе, голям и тежък в ръката й, и попита:
— И…?
— Знаеш как да откраднеш кола и се възхищавам на уменията ти. Но се обзалагам, че никога не си обирала някое място с пистолет.