— Това ли ще правим?
— Ще започнем от бензиностанция и ще ти проправям пътя нагоре към банките — обясни той. — Освен това се обзалагам, че никога не си била и с възрастен мъж.
Лули си помисли дали да не му каже, че е по-голяма от него, най-малкото по-висока, но не го стори. Преживяването щеше да е ново, различно от опита й с момчетата в пущинака, и искаше да види как ще й се стори.
Е, Джо Янг сумтеше доста и беше груб, дишаше тежко през носа и миришеше на тоник за коса „Щастлив тигър“, но не беше кой знае колко по-различно от онова с момчетата. Преди той да свърши, започна да й харесва и дори започна да го удря по гърба със загрубелите си от бране на памук пръсти, докато той не задиша по-леко. Щом се изтърколи от нея, тя взе клизмата, която беше намерила в чантичката на мистър Хагенлокър, и отиде в банята, следвана от гласа на Джо Янг:
— Иииха… — След което: — Нали знаеш каква си сега, момиченце? Ти си онова, което наричат приятелка на гангстер.
Джо подремна малко, събуди се все така опиянен и потърси нещо за ядене. Така че отидоха в „Пюрити“, след като Джо заяви, че това било най-хубавото местенце в Хенриета.
На масата Лули каза:
— Когато веднъж Чарли Флойд дошъл тук, всички си останали по къщите.
— Откъде знаеш?
— Знам всичко, което някога е написано за него, дори някои неща, които се предават само от уста на уста.
— Кой го е нарекъл Красавеца?
— Открих, че не е бил онзи касиер в Сейнт Луис, а жена на име Бюла Аш. Държала е пансиона в Канзас Сити, където бил отседнал Чарли.
Джо Янг вдигна чашата си с кафе, в която беше сипал малко алкохол, и каза:
— За мен също ще има да четеш, дете.
Това й напомни, че не знае на колко години е Джо Янг, така че използва възможността да го попита.
— Следващия месец навършвам трийсет, роден съм на Коледа, също като бебето Исус.
Лули се изсмя на висок глас. Не успя да се сдържи, представяйки си как Джо Янг лежи в яслата заедно с бебето Исус, а тримата мъдреци го наблюдават подозрително. Попита го колко пъти са публикували снимката му във вестника.
— Когато ме откараха в Джеф Сити, във вестниците имаше всякакви мои снимки. На някои съм с белезници.
Той се облегна назад, когато сервитьорката дойде с храната, а щом момичето обърна гръб на масата им, я плесна по задника. Сервитьорката каза:
— Нахалник. — И се престори на изненадана, но по сладък начин.
Лули се канеше да му каже как снимката на Чарли Флойд е била публикувана в салисоуския вестник поне петдесет и един пъти, по веднъж за всяка от петдесет и едната банки, които е ограбил в Оклахома. Само че си знаеше, че няма как да е истина, така че си замълча.
Довършиха си вечерята, панирани свински пържоли, а Джо Янг й каза да плати сметката — долар и шейсет за всичко, включително паят от ревен за десерт — с парите й за черни дни. Върнаха се обратно в мотела и той отново легна върху нея, този път върху пълния й стомах, като дишаше през носа, а тя видя как тази работа, да бъдеш приятелка на гангстер, не беше легло от рози.
На сутринта се насочиха на изток по шосе 40 в посока Куксън Хилс. Джо Янг управляваше форда, изкарал лакът през прозореца. Лули беше вдигнала яката на палтото си и я придържаше, за да се предпази от вятъра. Джо не спираше да говори. Казваше, че ще отидат до Мъскоугий и ще оберат някоя бензиностанция по пътя. За да й покаже как стават нещата.
Вече вън от Хенриета, тя посочи:
— Ето една.
— Твърде много коли — отговори той. Трийсет мили по-нататък, докато напускаха Чекота и поемаха на север към Мъскоугий, Лули погледна назад и каза:
— Какво й е на тази „Тексако“?
— Нещо не ми хареса — рече Джо Янг. — За тази работа трябва нюх.
Лули произнесе:
— Ти избери тогава.
Беше сложила пистолета в черно розовата чантичка, която й бе изплела Силвия.
Влязоха в Съмит и минаха съвсем бавно по улиците, като се оглеждаха. Лули очакваше Джо всеки момент да избере мястото. Започваше да изпитва вълнение. Излязоха в другия край на града, а той каза:
— Ето я нашата бензиностанция. Можем да напълним резервоара и да изпием по чаша кафе.
Лули попита:
— Ще я оберем ли?
— На такова ми прилича.
— Прилича ми на дупка.
Пред разнебитената постройка имаше две бензинови колонки, боята се лющеше и имаше табелка, на която пишеше ХРАНА и се разясняваше, че супата струва десет цента, а хамбургерите се продават за пет цента парчето.