— Знаеш ли, че жените продават онази бира „Чок“ направо от каруците? В ледени ведра? Говоря ти за това, че айталиански жени изкарват пари, като напиват хората до смърт.
Тони почувства как лицето му пламва. На тъпака или не му беше ясно, че разговаря с италианец, или не му пукаше. Той затвори бележника си и каза на Нестор, че му е известно, че някои жени варят „Чок“:
— Правят я от ечемик, хмел, прибавят малко тютюн и по някоя и друга индийска ягода, но изобщо не е силна, в нея няма почти никакъв алкохол. Миньорите я пият като тоник, по здравословни причини, защото водата около миньорските лагери често не става за пиене или е отровна.
Това изобщо не трогна Нестор.
— Известни са ми някои комарджийски свърталища, където си проиграват парите, без да имат и най-малкия шанс да спечелят. Където човек може да си намери блудница и да прихване болестта й и алкохол, от който да ослепее. Всичко това плъзна насам от места като Олд Мексико.
Тони отвърна:
— Не съм чувал някой от италианците в Кребс да движи твърд алкохол.
— Но началникът на полицията е айталианец — настояваше Нестор. — Казва се Баси, говори с акцент и ти гарантирам, че не е американец. Какво прави той по въпроса с нарушаването на Сухия режим?
И зачака за отговор, вторачил откровено подозрителния си поглед в Тони. По-късно репортерът щеше да отвори бележника си и да се опита да опише този поглед, обвинението в него, дребния незначителен мъж, защитаващ закон, за който никой не даваше и пукната пара.
Най-накрая Нестор прибави:
— Искаш ли да ти дам една добра история?
Тони чакаше.
— Знаеш ли я онази голяма крайпътна кръчма при Болд Маунтин? От другата страна на Макалистър?
— Мястото на Джак Белмонт — каза Тони.
— Същата — кимна Нестор. — Смятам да отида там и да я ударя с моите Отмъстители за Христа. Ще я изгорим до основи.
Тони рече:
— Смяташ, че полицията ще ти позволи?
Нестор отговори:
— Човече, притрябвало ми е разрешението им.
Първото, което си помисли Тони, докато сядаше зад волана и палеше колата си, бе да отиде при кръчмата на Белмонт и да му каже какво му готвят. По лично негово убеждение уискито не вредеше никому. Не беше сигурен за момичетата, но пък и те му се струваха здрави и склонни да се забавляват. Една от сладураните там хващаше окото, казваше се Елъди. Да, точно така, трябваше да отиде и да предупреди Белмонт, че невестулката с двата пищова се кани да го навести.
Ала сетне му хрумна нещо, за което напоследък си беше мислил: за хората, които изучават дивите животни в природата, как наблюдаваха лъвовете и дори кръщаваха всяко животно от стадото, а после им беше жал за малкия изтърсак Джими, който така и не успяваше да се добере до цицките на майка си, искаше им се да вземат лъвчето със себе си в бивака и да се погрижат за него. Само че не можеха да постъпят така, защото се намесваха в естествения ход на нещата. Налагаше им се да наблюдават как големият татко-лъв идва и изяжда Джими. Не беше ли същото и тук? Нима тези хора не живееха съгласно свои собствени правила за поведение?
Не му трябваше много да обърне тези мисли в метафора и съвсем скоро Тони вече работеше с жар, драскаше в бележника си, опитвайки се да прокара литературен паралел между животинското и човешкото поведение — такова, каквото беше то в Източна Оклахома.
Онова, което занимаваше мислите на Джак Белмонт тези дни, като се оставеше настрана желанието му да прави пари и да стане известен престъпник, беше жената на Норм Дилуърт, Хайди.
Хайди Уинстън от Семинол.
Как Норм я беше взел от публичния дом и я бе отвел в колибата им недалеч от железопътното депо в Кийфър. Какво беше правила, след като той и Норм влязоха в затвора? Къде беше отседнала като перачка на служителите от железниците, докато си намери работа като камериерка — или поне така твърдеше тя — в хотел „Сейнт Джеймс“ в Сапулпа? Оказа се, че казва истината, понеже тъкмо с това се занимаваше, когато двамата излязоха от затвора и се заеха да ограбват банки заедно с бандата на Емет Лонг. От време на време Джак и Норм се отбиваха в хотела, докато Емет не ги потърсеше за поредната работа. Джак направо се поболяваше от мисълта, че Хайди е в леглото с Норм в съседната стая. Понякога подслушваше, притиснал празна водна чаша до стената, чуваше ги как си говорят, а нерядко — и как Хайди стене, когато го правеха.
Тя, от своя страна, не преставаше да му хвърля по някое око. Случваше се да се навежда пред него с късата си рокличка и да си взема маслина от чинията на масичката за кафе, след което слагаше маслината в устата си и някак я засмукваше. Най-накрая, след един от обирите, Джак се прибра в хотела по-рано от Норм. Хвана Хайди под ръка и я заведе в стаята си. Без да каже и дума, започна да смъква панталоните си, докато Хайди изхлузваше роклята си през глава. И двамата не проговориха дори докато Джак я клатеше яростно върху леглото — толкова силно и страстно, колкото можеше, за да й покаже какво изпитва към нея. По-късно Хайди каза: