— Започвах да се чудя за теб.
В някои отношения Джак Белмонт се издигаше. Като поглеждаше назад към провалите си, можеше да признае, че някои от тях са били по негова вина. Като например идеята да изнудва Орис. Биваше си я, но пък я приложи спонтанно, преди да е успял да я обмисли както трябва. Същото се бе получило и с отвличането на Нанси Полис. Беше се втурнал презглава, без да си даде сметка, че тя може да го разпознае. А по-късно — без дори и за секунда да повярва, че собственият му баща може да го изпрати в затвора, само заради някаква си взривена празна цистерна. Но пък беше вдигнала хубава пушилка.
Какво беше научил от обирането на банки в компанията на Емет Лонг? Влез вътре, изкарай акъла на всички и си излез с парите. Как иначе? Емет Лонг беше показал, че е твърде стар за живота на издирван престъпник, след като се остави на онзи измамнически шериф да го спипа и застреля. Карл Уебстър. Не, единственото, което научи със сигурност от Емет Лонг беше, че ако ти се прииска жената на друг човек, най-вероятно ще ти се наложи да го застреляш, за да я получиш.
Така че какво трябваше да направи по въпроса с Норм Дилуърт?
За простичък момък, Норм беше умен по свой собствен провинциален начин. Негова беше заслугата за връзките им с контрабандистите от Кребс.
Не искаше да застреля Норм в гърба. Но и не искаше да го предизвика открито, Норм си го биваше с револвера и пушката. Вече бе застрелял две ченгета, които ги бяха преследвали на излизане от Коулгейт. Беше се навел и ги беше надупчил през предното стъкло на полицейската кола. Единственият човек, по когото Джак бе стрелял досега, беше цветнокожото момче, бягащо от разгневената тълпа по време на расовите бунтове, още петнайсетгодишен. Всичко го навеждаше на мисълта, че се налага да застреля някого сега, като възрастен, за да му хване цаката.
Напоследък си мислеше отново да отвлече Нанси Полис от пансиона й, да изпрати няколко от момчетата да я измъкнат, след което да изпрати съобщение на Орис, че няма да я види повече, ако не им плати сто хиляди долара откуп, с надеждата, че баща му все още изпитва чувства към нея. Мислеше си и да обере Националната търговска банка в Тълса, където Орис понастоящем членуваше в борда на директорите. Представяше си как секретарката влиза по време на съвещанието и съобщава пред всички, че синът на мистър Белмонт е обрал банката долу.
Джак обичаше да върти отново и отново този образ в главата си.
Само че ако човек възнамеряваше да се превърне в известен престъпник, над главата му надвисваха щатски и федерални закони, по петите му, готови да го застрелят, се впускаха разните му карлуебстъровци и най-малкото му се налагаше да разполага с място, където да се покрива за известно време, докато нещата поутихнат. Ето защо контрабандният бизнес му беше дошъл добре поне на първо време, въпреки че на практика го движеше Норм.
С негова помощ си осигуриха кафенето в Кребс, което превърнаха в нелегален бар, а по-късно и наскоро фалиралия магазин за храна за добитък недалеч от шосето, който купиха, ремонтираха и обновиха с допълнителна пристройка отзад с хиляда и петстотинте долара от един банков обир, които Хайди беше спестила от дяла на Норм. И ето че сега си имаха крайпътна кръчма недалеч от шосето, спускащо се от север на юг през Източна Оклахома.
Хайди твърдеше, че винаги е искала да бъде мадам от висшето общество. Лично тя намери три момичета, които работеха в Семинол, и взе направо от улицата в Кребс едно, което беше избягало от къщи и беше прекалено уплашено да се върне и да погледне татко си в очите. Хайди прегърна треперещото девойче и му каза:
— Миличка, повярвай ми, няма за какво да се тревожиш. Седнала си върху онова, което всеки мъж иска да има.
Това означаваше, че Хайди беше в крайпътната кръчма почти през цялото време заедно с Джак, докато в същото време Норм движеше нелегалния бар в Кребс. Градът се нравеше на Норм. Беше пълен с жадни миньори в края на работната смяна, но без претъпканите кални улици на петролните градчета.