— Ти и аз. Да видим дали ще си допаднем.
— Нека те попитам още веднъж — рече Хайди. — Не получаваш ли каквото искаш?
Нестор Лот каза:
— Във филма виждаме този момък на име Бен Кемърън, който забелязва как белите деца нахлузват чаршафи и се преструват на призраци, за да изплашат някакви негърчета. Последното дава на Бен идея и ето ти как в същия ден се родила една велика организация.
Нестор беше събрал хората от Клана в една разнебитена църква на петдесятниците в покрайнините на Кребс и им разказваше за Раждането на една нация, наричайки го един от най-великите филми на всички времена, показан за пръв път преди осемнайсет години, преди Ал Джонсън и говорещите филми, и как всички можели да го гледат на филмовия фестивал в града.
— Искате ли да знаете истината за Реконструкцията след Гражданската война? Как е станало всичко? Искате ли да видите как черньовците тероризират бели семейства? Как изблъскват белите от тротоара? Черньовци в щатската законодателна власт, вдигнали босите си крака на бюрото? Е, по онова време с негърските правила и Реконструкцията сме можели да се борим единствено с помощта на Клана. Знаете ли, че ако намерели бяла мантия в килера ви, са можели да ви разстрелят? Но Кланът устоял и бил твърдо решен да постави негрите на мястото им. В днешно време пък айталианците създават неприятности, нарушават закона, а онзи айталиански началник на полицията им позволява да си правят каквото щат. — Спря, намръщи се срещу слушателите си, очевидно изпаднал в дълбок размисъл. После продължи: — Как става така, че най-големите неприятности винаги ги създават хора с тъмна кожа? Забелязали ли сте? — Да, бяха го забелязали, закима публиката. — Отидох да се срещна с този началник на полицията на име… — Нестор изрови парче хартия от джоба на сакото си, разгъна го и погледна записаното на него:
— Фаусто Баси, така мисля. Канех се да го попитам що за американско име е Фаусто Баси, но не го направих. Попитах го дали знае кой съм. И знаете ли какво ми отговори?
В офиса на Боб Макмеън имаше двама шерифи, Карл Уебстър и Лестър Кроул, който беше в края на четиридесетте, и сега двамата седяха срещу бюрото на своя шеф. Лестър Кроул бе шерифът, с когото Боб Макмеън беше посетил семейство Уебстър няколко години по-рано, когато Карл застреля крадеца на добитък.
— Та този тип влиза най-спокойно в кабинета на началника с два четирийсет и пети калибър на кръста, а на ревера му има полицейска значка. След което казва на Фаусто Баси: „Знаеш ли кой съм?“, Фаусто си разбира от работата, умен е, но може и малко да се е отпуснал напоследък, има си дори шкембенце. Отвръща му: „Да, ти си Нестор Лот, издирват те за тройно убийство и още седем опита за убийство в Осейдж Майнинг. Защо не поседнеш и не изчакаш съдията да разпише заповедта за арест?“ По това време в офиса му е само секретарката. По-късно тя ни разказа, че Нестор и някакъв момък от местните с него извадили патлаците, Нестор и двата, и заключили нея и началника в карцера, след което си заминали. Случило се е вчера следобед.
Лестър Кроул каза:
— Щом началникът е знаел с кого си има работа и човекът просто така си е стоял пред него в собствения му кабинет…
Макмеън го прекъсна с думите:
— Предполагам, не му е хрумнало, че Нестор може да извади оръжие.
— На негово място щях да го арестувам още с влизането — продължи Лестър. Пушеше цигара и тръскаше пепелта в подгъва на панталоните си. Веднъж беше казал на Карл, че така държи молците надалеч.
— След стрелбата в мината — рече Макмеън — се чух с Правосъдно. Разбрах, че смятат да си сменят името от Щатско бюро за разследване на федерално бюро за разследване, или ФБР.
— Трябва да е ФБ за Р — каза Лестър.
— Бюрото си е тяхно — сви рамене Макмеън, — могат да си го наричат както желаят. Поне докато онзи досадник Дж. Едгар Хувър ги управлява.
— Срещал съм го — обади се Лестър. — Дава вид на голяма работа, но отвътре си е същинска старица.
— Тази сутрин пак ме потърсиха, за да ми съобщят, че Нестор Лот вече не е техен агент. Имали са си проблеми с него в Джорджия, стрелял е по контрабандисти без основателна причина и се наложило да го уволнят. Всичко, което се иска от вас, момчета, е да го арестувате, задето се е представял за човек на бюрото. Но сега си мисля, че ще е по-добре да го предадете на окръжния прокурор. Според мен стрелбата по миньорите ще е достатъчна, за да му осигури електрическия стол. Няма смисъл да се занимавате и със значката.