Когато Карлос се връщаше от пазара за добитък, Върджил обикновено седеше на верандата с бутилка мексиканска бира в ръка. Сухият режим не го тревожеше — хората от петролната компания се грижеха винаги да получава дажбата си от мексиканска бира и американски бърбън. Част от сделката.
Вечерта, след като стана свидетел на грабежа и убийството, Карлос седна при баща си и му разказа цялата случка в подробности, включително и онова, което беше пропуснал да спомене пред Бъд Мадокс. Каза дори и за сладоледа по мустака на Емет Лонг. Най-много от всичко искаше да знае, дали баща му смята, че именно той е причината Джуниър Харжо да се прости с живота си.
— От онова, което ми разказа — рече Върджил, — не виждам как. Не разбирам и защо изобщо си задаваш такива въпроси, като изключим факта, че случайно си бил там. Може би смяташ, че е било възможно да предотвратиш смъртта му?
Върджил Уебстър беше на четиридесет и седем години, вдовец, откак през и шеста Грасиаплена беше умряла при раждането, принуждавайки го да потърси жена, която да се грижи за малкия. Беше открил Нарциса Рейнкроу, шестнайсетгодишна, красиво индианско момиче, свързано в роднинство с покойния Джонсън Рейнкроу — толкова страшен престъпник, че хората на реда се бяха принудили да го застрелят в съня му. Нарциса беше загубила собственото си дете по време на раждане и не беше омъжена, тъй че Върджил я нае за дойка на момчето. По времето, когато малкият Карлос вече бе изгубил интерес към гърдите й, Върджил бе успял да я оцени по достойнство. Оттогава Нарциса бе останала тяхна домашна прислужница, като между другото нощуваше в леглото му. Готвеше хубаво, беше натежала малко, но все още беше красива, слушаше разказите на Върджил, обичаше го и го уважаваше. Карлос изпитваше привързаност към нея, а и му доставяше удоволствие да си говорят за индианския начин на живот и да я разпитва за роднината й убиец, Джонсън Рейнкроу, но никога не я нарече нещо повече от Нарциса. Харесваше му идеята, че е една част кубинец; понякога си представяше как, когато порасне, ще носи панамена шапка, леко закривена по периферията в единия край.
Същата вечер на тъмната веранда той каза на баща си:
— Смяташ, че трябваше да направя нещо?
— Какво?
— Например да извикам на Джуниър, че това е обир? Ама не, трябваше да кажа нещо нахакано на Емет Лонг. Бях бесен и исках да му го върна някак.
— Задето ти е взел фунийката със сладолед?
— Заради думите му.
— Коя част точно те предизвика?
— Коя част? Онова, дето каза за чернилките.
— За теб или за майка ти?
— За двама ни. И задето нарече мен и теб мелези.
Върджил каза:
— Ще позволиш на този смешник да те тревожи? Вероятно нито може да чете, нито да пише, и точно затова му се налага да обира банки. Исусе Христе, кога ще поумнееш? — Отпи голяма глътка от мексиканската си бира и продължи: — Обаче знам какво искаш да кажеш; и как си се почувствал.
— Ти какво би направил?
— Същото като теб, нищо — рече Върджил. — Но ако се беше случило по времето, когато бях в морската пехота, щях да му натикам сладоледа в проклетия нос.
Три дни по-късно заместник-шерифите забелязаха пакарда в задния двор на една фермерска къща недалеч от Чекота. Къщата принадлежеше на жена на име Кристъл Лий Дейвидсън. Покойният й съпруг, Байрон „Скийт“ Дейвидсън, убит по време на престрелка с щатски шерифи, навремето бе член на бандата на Емет Лонг. Заместниците изчакаха шерифите да пристигнат, тъй като те бяха специалистите по залавянето на въоръжени бегълци. Шерифите се прокраднаха в имота по изгрев, хвърлиха на кучето кренвирш, влязоха на пръсти в спалнята на Кристъл и се спуснаха върху Емет Лонг, преди да е смогнал да измъкне колта изпод възглавницата. През това време Джим Рей Монкс успя да изхвърчи през прозореца и го удари на бяг през плевнята, което принуди преследвачите му да го повалят през краката с патрон две нули. Двамата бяха откарани в Окмългий, където ги заключиха, за да изчакат съдебния процес. Карлос каза на баща си:
— Еха, тези шерифи си знаят работата, а? Въоръжен убиец ли? Натикват ти пушката в ухото и те изритват от леглото.
Беше сигурен, че ще го извикат да свидетелства, и едва сдържаше търпението си, просто не можеше да чака повече. Спомена пред баща си, че докато описва хладнокръвното убийство, възнамерява да погледне Емет Лонг право в очите. Върджил го посъветва да отговаря само на въпросите, които му задават. Карлос се чудеше дали ще е подходящо да спомене сладоледа по мустаците на Емет Лонг.