— И още как.
Исусе Христе… да си говорят просто ей така за него, застанал само на две крачки от тях.
— И какво ти отговори?
— Рече да не се тревожа.
— Тоест той ще се погрижи за Нестор?
— И аз не проумявам.
Джак гледаше ту Карл, ту Норм, ту отново Карл.
Карл каза:
— Защо не иска да му помогна?
— Разглезено хлапе е — отвърна Норм, — мисли се за умен. Но досега така и не му е хрумвала идея, с която да припечелим нещо повече. Аз пръв предложих да се заемем с уискито.
— Защо си губиш времето с него? Намери си редовна работа на някой петролен парцел. Знаеш до какво води този живот.
— Мъртъв или в дранголника — каза Норм. — Напоследък си мисля да тегля чертата, да си взема моя дял и двамата с Хайди да заминем, преди да се е забъркала в неприятности.
Когато Норм спомена Хайди, очите на Джак се преместиха от него към Карл. Карл каза:
— Къде е томпсънът? Стрелял ли си някога с него?
Норм поклати глава.
— Донеси го. Ще ти покажа как работи.
Норм отвърна:
— Още по едно преди това?
— Нямам нищо против — отговори Карл. Двамата се обърнаха към бара.
Джак най-после се намеси:
— Слушай, наистина казах на Норм да не се тревожи и че няма да ни затворят. — Карл Уебстър отново го погледна, облегнал лакът на плота. — Реших, че ако си платим таксата, отново ще бъдем в бизнеса, както съм чувал, че стават тези работи. Но щом твърдиш, че можем да се защитим, това е друга работа. Да извадим оръжията.
— Ние ще се погрижим — отговори Карл, обърна се към бара и вдигна уискито си.
Джак зачака. Искаше му се да им изкрещи да го погледнат, дяволите да ги вземат. Беше същото, както когато майка му и баща му спореха какво да правят с него, а той стоеше до тях и ги слушаше, и гледаше ту към единия, ту към другия. Майка му, също като Норм Дилуърт, твърдеше, че е разглезено дете. Но най-много го беше изненадало убеждението на Норм, че се заиграва с Хайди. Дори не си беше помислял, че Норм може да е достатъчно умен или предвидлив, че да забележи каквото и да било. А после и онова, че Джак не бил предлагал нито една читава идея и че Норм смятал да изтегли своя дял и да го зареже.
Е, добре, този Нестор, самозванецът, можеше да ги навести, но можеше и да не го направи. Ако дойдеше, нищо нямаше да му попречи да го застреля. Хубаво. Явно проблем нямаше. Но възможността Норм Дилуърт да го изостави и да вземе Хайди със себе си беше нещо, с което Джак трябваше да се заеме час по-скоро.
Същата сутрин Нестор, все още в църквата, но готов за потегляне, си бе представял как дванайсетте коли с неговите Отмъстители се разгръщат пред кръчмата, но в крайна сметка реши, че трябва да променят плана.
Тези контрабандисти на уиски си бяха престъпници и сигурно имаха оръжие. Вече беше прекалено късно да се промъкват незабелязано. Ако започнеха да стрелят, щяха да направят на решето радиаторите и колите щяха да останат безполезни, докато не ги поправеха.
Щяха да постъпят другояче — веднага след като завиеха по разклона на шосето, щяха да паркират един след друг на банкета. Оставаше им да пресекат канавката и паркинга, около 150 стъпки отъпкана земя до кръчмата, през откритото, а в момента на паркинга едва ли имаше повече от една-две коли. Щеше да използва високоговорителя, за да даде възможност на контрабандистите на уиски да излязат. Ако не го направеха, щеше да изпрати своите Отмъстители, облечени в бели роби и с високо вдигнати факли.
Нестор беше виждал как някои от мъжете стрелят с пушка и си бе избрал онези, които бяха застреляли тримата стачкуващи миньори: братята Уайклиф, агресивни млади нехранимайковци и един момък на име Ед Хагенлокър-младши, когото всички наричаха Сън, роден от някаква уличница, с която татко му се виждал по онова време. Сън обичаше да се хвали, че неговият старец сега бил женен за някоя си Силвия, овдовялата майка на приятелката на Красавеца Флойд, Лули Браун.
— Сладурана — казваше Сън Хагенлокър. — Вижда се защо на Красавеца му се е приискало да й се качи.
Нестор изписа три армейски винтовки „Спрингфийлд“ от личната си оръжейна и възнамеряваше да държи тези момчета близо до себе си, братята Уайклиф и Сън, точни стрелци, на пътя зад колите. Смяташе да изпрати трийсетимата Отмъстители към кръчмата на три вълни, разгърнати, насочени към входа с факлите.
Беше напълно вероятно по тях да открият огън и някои щяха да паднат. Е, във всички бойни действия ти се налага да сложиш в сметката и жертвите. При Сома през 1916 год., по време на Голямата война, Британската военна експедиция беше изгубила 58 000 души само за един ден. При втората битка за Марна 12 000 американски момчета бяха убити по време на едно-единствено нападение. По дяволите, от юли до ноември загубите на британците наброяваха 310 000 човека в резултат на офанзивата Ипр и опитите им да превземат Пашендел, а градчето дори не си струваше усилията. Така ставаше по време на война, мъжете умираха.