— На двете коли по средата надигна малко — обяви Карл. — Мисля, че може да си ударил някой в тях.
— Избяга ми — обясни Норм.
— Да, виждам кръв по мантиите им. Излизат от другата страна.
Карл съобщаваше случващото се със съвсем нормален глас, докато Тони си водеше бележки. Хората от Клана се изсипваха от другата страна на колите и приклякаха зад тях.
Сега вече се стреляше и от съседната стая — Джак Белмонт се целеше и натискаше спусъка. Карл свали бинокъл, за да погледне Хайди.
— Отиди оттатък и му кажи да спре да стреля.
Хайди изтича в другата предна спалня и завари Джак и Вайълет до прозореца. Джак стреляше по колите. Хайди изблъска Вайълет настрана:
— Шерифът каза да спреш да стреляш.
Джак отвърна:
— Така ли казал? — Прицели се с уинчестъра, изстреля още един куршум и отново се обърна към нея.
Тя рече:
— Иска да види какво ще предприемат.
— Носят оръжие — сви рамене Джак. — Попитай го какво ще направят според него.
Нестор стоеше прав и наблюдаваше кръчмата над капака на десотото. След това се обърна към хората, които бяха налягали по земята зад колите си, пръснати като купчини бяло пране, изхвърлено на пътя, като тук-там се подаваха островърхи качулки с дупки за очите, за да надникнат към къщата през прозорците на колите. Братята Уайклиф и Сън вдигнаха очи към Нестор, видяха, че се перчи с ръце на кръста и килната шапка, спогледаха се и също се изправиха. Нестор каза на хората от Клана:
— Какво ви става? Хайде, ставайте. Не се опитваха да ни ударят, целеха се в гумите.
Един от мъжете се обади:
— Тук някои ги раниха…
— Понеже тези вътре не знаят как да си служат с автомат „Томпсън“. Трябва да го държиш надолу — обясни Нестор. — Казвам ви, не се целеха във вас, удариха ги случайно. Хайде, изкарайте сега факлите и ги запалете. Запънете пистолетите и ги пъхнете в панталоните отпред, както ви казах. След това искам всички да се втурнете към позицията им така, все едно нищо не може да ви спре. Щом видят огъня, ще се паникьосат, ще вдигнат ръце и ще избягат. Гаранция.
Норм рече:
— Карл. Палят факлите. Виждаш ли? Излизат между колите и вече превалят канавката.
— Пусни един откос пред тях — каза Карл. — Ще спрат и хубаво ще си помислят.
Загледа как мъжете от Клана образуваха редица от десет човека, вдигнали високо факлите си. Помисли си: „Все едно глупакът им е рекъл: застанете така, че да ви застрелят в гърдите.“
Норм вдигна приклада на томпсъна, насочвайки дулото към средата на двора.
В този момент измежду колите излизаше втора редица мъже с факли, които се подреждаха зад първите.
Като се брояха онези, които все още трябваше да се спотайват зад колите, сигурно бяха към трийсетина. Карл каза на Норм:
— Давай.
Норм започна да стреля отляво надясно. Заедно с трясъка земята пред предната редица започна да се издига на десет стъпки във въздуха. Мъжете спряха насред крачка, объркани. Вадеха револверите си и започнаха да се обръщат първо един към друг с горящите факли, а сетне и назад към Нестор, който още стоеше зад колата си.
Норм се хилеше широко, наблюдавайки как хората от Клана едва-що не се изпозапалиха един друг.
— Не могат да решат дали да се напикаят, или да побягнат към къщи, а? — рече той.
— До тях няма и сто крачки — каза Джак Белмонт, — а той не може да ги уцели? Трябваше аз да взема томпсъна.
Приведе се над уинчестъра и се прицели в черния кръст на гърдите на един от хората от Клана, казвайки си: ето го първият ти. Пое си дъх, задържа го и започна да го изпуска…
— Мисля, че Карл просто искаше да ги накара да спрат — обади се Хайди. — Явно се получи. Не знаят какво да направят, виж ги само. — Беше коленичила на пода близо до Джак и държеше револвера, който й бе дал.
Джак натисна спусъка и видя как краката на мъжа се подкосиха, а факлата му отлетя нанякъде.
— Ударих го.
Отново презареди и стреля.
— Ударих го.
Презареждане, изстрел.
— Още един. Мамка му, по-лесно от това не може да бъде.
Презареждане, изстрел.
— Колко станаха?
Презареждане, изстрел; сетне подаде уинчестъра на Хайди:
— Броиш ли? Я ги сметни, докато пълниш. — Взе й револвера, както и онзи на земята, и стреля първо с единия, а после с другия, като ги държеше с изпънати ръце и поглеждаше над тях, за да се прицели по-добре, право срещу колите и калъфките за възглавници, промушващи се между тях. — Я гледай, хукнаха през пътя, излизат на пасбището между кравите. — Джак отново вдигна пистолетите и продължи да стреля въпреки далечното разстояние, докато не чу как оръжията изщракаха на празно.