В задната част на имота имаше няколко външни постройки, които приличаха на помпена станция, навес за трактор и курник. След тях започваха гъсти храсталаци от див рожков, които се издигаха нагоре по склона на Болд Маунтин. В средата на двора бяха седемте коли.
Карл каза на Франклин:
— Виждал ли си някога този Нестор Лот?
Франклин отговори, че не е, но е чувал, че бил въплъщение на злото и бил застрелял онези миньори.
— Нищо чудно да се прокрадне зад колите навън. — Намираха се на около шейсет стъпки от тях. — Хващам се на бас на каквото поискаш — рече Карл, — че Нестор няма да се прибере вкъщи, докато не приключи с нас.
— Щом е още тук — каза Франклин, — поне няма да ти се налага да го преследваш.
Карл предполагаше, че Франклин е поне на седемдесет, почти напълно оплешивял чернокож с рядка бяла, едва набола брада. Стояха от двете страни на кухненския прозорец и гледаха към двора. Слънцето искреше по колите, ала облаците се трупаха все по-ниско и се задаваше дъжд.
Франклин рече:
— Ами мъртъвците отпред? Знам, че вече няма къде да ходят, само че беше ли редно да ги застреляте?
— Ще се наложи да телефонирам в Тълса — отговори Карл — и да попитам шефа. Дойдох заедно с още един шериф, но нямам представа нито къде е, нито какво прави.
— Ами ако се появи и окръжният шериф? — попита Франклин.
— В такъв случай окръгът си влиза в правомощията.
Следователят ще каже, че онези глупци отвън са умрели от огнестрелни рани и ще го потвърди официално. Окръжният прокурор пък ще поиска да узнае кой ги е застрелял, може би дори ще предяви на Джак Белмонт обвинение в непредумишлено убийство. Но само при положение, че хората от Клана решат да свидетелстват. След като обаче изобщо не е трябвало да се размотават наоколо, едва ли ще си отварят устата. Но ако съдията също е в Клана, работата става друга.
— Ти ще се явиш ли в съда?
— Стига да отправят обвинения срещу Белмонт.
— Ами ако не го сторят?
— Тогава ще го откарам в Тълса — рече Карл. — И ще се погрижа да го обвинят в нещо.
Карл хвърли поглед към репортера от „Истински детектив“, застанал в рамката на кухненската врата. Тони го изчака да довърши, след което каза:
— Няма да успееш да се обадиш никъде, прекъснали са линията. Опитах преди няколко минути.
— Значи е наблизо — кимна Карл.
— Звучиш така, все едно ти доставя удоволствие — рече Франклин. После извика на сина си да се прибира.
После започна да му говори нещо, а Джеймс кимаше, Франклин му даде един стар преправен армейски колт, който извади от кухненския шкаф, като не пропусна да смигне на Карл. Джеймс си свали ризата, прекоси бара и излезе пред предната врата в дъжда.
— Да видим дали ще успее да намери Нестор — рече Франклин.
— Може ли да го направи — попита Карл, — без да го застрелят?
— Джеймс е научил някой и друг номер от хората на майка си — отговори Франклин. — Как да стои почти на открито, без изобщо да го забележиш.
Нестор беше избрал Сън да се промъкне през гората до мястото, където телефонната линия излизаше от къщата.
— Покатери се по стълба с нож между зъбите, момче, и прережи жицата, за да не могат да телефонират за помощ.
Сън се върна при трактора с обелена кожа на ръцете, но пък беше свършил работата.
Нестор подаде глава от навеса тъкмо навреме, за да види как пороят започна да се излива и да мие колите, паркирани в притъмняващия двор. Получаваше се идеално. Можеше да приведе плана си в действие, без да се налага да чака падането на нощта.
До този момент и тримата юнаци проявяваха търпение. Сега обаче започваха да стават неспокойни и да говорят ядно за смъртта на хората отпред. Или пък просто се преструваха, за да започват по-скоро стрелбата. Сън му каза: