— През прозореца видях да се подават само двамина — и вдигна пушката си, за да се прицели.
Нестор му нареди да не бърза много-много, докато не реши какво ще правят. Искаше внимателно да обмисли как да постъпят и с последния човек в къщата.
— Вътре има и жени — каза един от братята Уайклиф.
— Блудници — отговори Нестор.
Сън се опасяваше, че някой може да се появи по пътя и да забележи мъртъвците в предния двор. Нестор го успокои:
— И ще продължи да си кара, понеже няма да му стиска да се забърква в каквито и да е каши. Сигурно дори само нашите коли покрай пътя ще го откажат. — Само че момчето имаше право, трябваше да свършват възможно най-скоро. Нестор се обърна към братята и попита: — Мислите ли, че ще успеете да се промъкнете дотам, за да погледнете дали някой не си е забравил ключовете в колата?
Можеха, и още как, и веднага се заеха. Измъкнаха се приведени от навеса и пропълзяха като змии сред буренаците, като колите оставаха между тях и задната страна на сградата. Докато ги гледаше през една пролука в дъските, Нестор попита:
— Знаеш ли им имената?
Сън ги познаваше единствено като братята Уайклиф. Нямал много вземане–даване с тях, като се изключело времето, когато излизали да горят кръстове и да хвърлят камъни по айталианците в Сан Сучи Парк, когато айталианците празнували Деня на планината Кармел, каквото и да значело това.
Нестор рече:
— Тези момчета може и да са паднали от камиона с репите, но пък знаят да стрелят.
Братята се върнаха обратно при трактора подгизнали, но ухилени до уши. Да, ключовете още си стояли във форда с две врати в края, както и в черната кола точно по средата. Нестор, притиснат към пролуката между двете дъски, каза:
— Струва ми се, че е пакард 33-та, новият. Има нещо крещящо в него с тези две резервни гуми от двете страни. Нали знаете какво казват, „Поинтересувайте се от някой, който притежава такава“. Обзалагам се на долар, че е на Джак Белмонт, но като се видим, нямам намерение да му задавам въпроси.
Един от братята попита:
— С пакарда ли ще се измъкнем?
Нестор отговори:
— Не, дяволите да го вземат, ще връхлетим къщата с него.
Сега и трите момчета му се усмихваха широко.
Джак Белмонт се чудеше какво ли толкова чакат в тъмното. До него Хайди презареждаше оръжията му и ги слагаше на бара. Другите момичета бяха на горния етаж, а сервитьорите ги наглеждаха и междувременно хвърляха по някой поглед през прозорците.
— Няма ли да споделиш с мен какво правим?
Говореше на Карл, който стоеше на входа заедно с двамата биячи. Шерифът държеше отворена една от вратите в очакване Джеймс да се появи от мъглата. Обърна се към Джак:
— Зависи от Нестор.
Джак вдигна джобния си часовник, опитвайки да улови малко от светлината, влизаща през прозорците:
— Дори не мога да видя стрелките на проклетия си часовник. Ако не се появи скоро, изчезвам от тук. Не вършим никаква работа, онези мъртви глупаци си лежат на двора. Не се шегувам, ако скоро не предприеме нещо, се отказвам. Ще дойда отново, когато изгрее слънцето.
Карл каза:
— Ще дойдеш с мен в Тълса. Заедно с онова джудже с двата пищова, стига да го уредя.
— Смяташ да ме арестуваш? За какво? — попита Джак, все едно не му се вярваше.
— Отвън лежат седем мъртви мъже.
— Исусе, какви ги дрънкаш… ако не ги бях спрял, щяха да ми изгорят заведението. Нали ги видя? С проклетите им факли. — Започваше да звучи леко паникьосано, трябваше да се овладее. Не стига, че се опитваше да намери начин да очисти Норм, разчитайки основно, че Нестор ще започне стрелбата пръв и така ще му се отвори сгоден случай, а сега пък и този проклетник искаше да го арестува. Стига да го уредял. Споменаваше го просто ей така. Хвърли поглед към Норм, седнал на стълбите и сложил уинчестъра на коленете си. След това се обърна към Карл на вратата.
Шерифът я отвори по-широко и през нея влезе цветнокожото момче със старомодния си колт. Косата му се беше слепнала, а тялото му блестеше от влага. Джак видя, че Джеймс кимна на Карл, след което двамата минаха покрай него и се насочиха към кухнята.
Джак тръгна след тях с думите:
— Чуваш ли какво ти говоря? Дойдоха да убиват мен, без да имат каквото и да било право, ето защо ги застрелях. Знаеш го много добре.